Делът на САЩ в общия износ на стоки от България през 2024 г. е около 2.5% или 1.2 млрд. щатски долара. Като проследим движението на добавената стойност на целия български износ, установяваме, че общо около 4% от него се потребява в САЩ – т.е. може да се заключи, че български износ на стойност от около 1.8 млрд. долара е изложен потенциално на новия митнически режим.
Това коментира управителят на БНБ Димитър Радев в изказването си по време на форум, организиран от Американската търговска камара в България и Британско-българската търговска камара.
Радев отбелязва в тази връзка, че търговският баланс на стоки между България и САЩ за 2024 г. е положителен и възлиза на около 154 млн. долара. През настоящата година обаче той вероятно ще стане отрицателен, след като се отчете стойността на вноса, представляващ военна техника. Например стойността на осемте самолета, чиято доставка вече започна през тази година, е 1.2 млрд. долара, а през 2027 г. се очаква доставката на още осем такива самолета на стойност 1.3 млрд. долара.
По думите му от всичко това може да се заключи, че като цяло търговската ни експозиция за пренасяне на ефекти от нови мита е сравнително ограничена.
По-осезаеми обаче според Радев, могат да се окажат косвените ефекти, свързани с евентуално пренасочване на глобалните търговски потоци и евентуалното преструктуриране на веригите за доставки. За малки и отворени икономики като нашата подобни трансформации могат да се окажат предизвикателство, като на този етап съответните ефекти е трудно да се оценят количествено поради продължаващите промени във външнотърговските политики.
Управителят на БНБ изтъква като добра новина за България, че в подобна сложна глобална среда макроикономическата позиция на страната е стабилна. Икономическата активност се очаква да остане устойчиво на положителна територия. Банковият сектор е със солидни показатели – както по отношение на капиталова адекватност, така и по отношение на ликвидност и рентабилност – като тези показатели остават над средните за ЕС. Фискалната позиция на страната от гледна точка на дълг към БВП също така продължава да бъде една от най-силните в ЕС. Същевременно е необходимо да възстановим контрола върху годишните бюджети, включително чрез изграждане на експлицитни и имплицитни буфери.
Радев посочва, че БНБ ще продължи да следи много внимателно развитията, свързани с инфлацията. Нетният ефект върху инфлацията в България от последните развития е трудно предвидим, дори като посока, тъй като той зависи от редица взаимосвързани фактори, сред които промените в глобалните вериги на доставки и пренасочването на търговските потоци, ефектите върху обменния курс на еврото и цените на суровините, промяната в поведението на икономическите агенти, както и от реакциите на паричните и фискалните политики на големите икономически региони.
Той прогнозира, че голяма част от тези фактори се очаква да влияят краткосрочно в посока на увеличение на инфлацията. Но има и фактори, които влияят в обратната посока. В периода от 2 април досега например вследствие на рязкото влошаване на глобалните икономически перспективи международната цена на петрола се понижи значително под заложените допускания в текущата ни прогноза, което, при равни други условия, представлява външен фактор за реализиране на по-ниска инфлация в България в краткосрочен план.
