През 2024 г. 96.4% от предпирятията в България с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.2% от предприятията, като при 54.1% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps. 77.9% от предприятията с 250 и повече заети разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps, а при 18.9% скоростта е над 1 Gbps, сочат данните на НСИ.
Относителният дял на заетите в предприятията, които разполагат с достъп до интернет нараства до 43.4%, a преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 25.4%.
През 2024 г. 76.4% от фирмите осигуряват на служителите си дистанционен достъп до информационни ресурси като електронна поща, документи на предприятието или бизнес приложения и софтуер. В сравнение с 2022 г. относителният им дял се е повишил с 8.9 процентни пункта.
Най-често предоставят отдалечен достъп големите предприятия (с 250 и повече заети лица) – 93.0%, следвани от средните (с 50 – 249 заети лица) – 86.2% и малките (с 10 – 49 заети лица) – 74.2%.
Всяко трето предприятие (32.4%) провежда работни срещи по интернет, като най-разпространена е тази практика в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ – съответно 84.8 и 69.1%, а най-рядко се прилага в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 12.9%.
Изкуствен интелект
Предприятията, които през 2024 г. използват технологии с изкуствен интелект, са 6.5%, като относителният им дял се е увеличил почти два пъти в сравнение с предходната година. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица – 20.2%.
Технологиите с изкуствен интелект, които най-много предприятия използват, са тези за извършване на анализ на писмен език (60.6% ) и за автоматизиране на различни работни процеси или съдействие при вземането на решения – 44.6%.
Основните цели, за които предприятията използват софтуер или системи с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (32.6% ) и организация на бизнес административни процеси и управление – 31.4%.
Едва 3.5% от българските предприятията посочват, че са обмисляли внедряването на технологии с изкуствен интелект в своята дейност. По-голямата част от тях (61.6% ) не са ги внедрили поради липса на подходящи експертни познания, а 53.5% са притеснени от липсата на яснота относно правните последици. При 48.1% има несъвместимост със съществуващите системи, оборудване и софтуер, докато за 44.2% разходите са твърде високи.
Електронна търговия
През предходната 2023 г. 15.1% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 7.9% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 11.2%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway, Pop Up и др. – 6.7%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.9% от предприятията.
От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 32.2% – на клиенти от държави – членки на ЕС, а 22.3% имат клиенти от други държави.
За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.2 процентни пункта.
Наети ИТ специалисти
През 2024 г. 17.8% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (72.0%), а най-нисък – в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 7.8%. Повечето от големите компании с 250 и повече заети лица (61.7%) предлагат работни места за ИКТ специалисти, докато при малките с 10 – 49 заети този относителен дял е едва 14.1%.
В половината от предприятията (51.4%) функциите, свързани с ИКТ се изпълняват от външни доставчици, а в 28.0% от фирмите – от техни служители, вкл. на предприятието майка или в свързани предприятия.
През 2024 г. 83.2% от предприятията прилагат поне една мярка за сигурност на ИКТ с цел гарантиране на цялостност, достъпност и поверителност на данните и системите. Сред най-разпространените са удостоверяване чрез сигурна парола (78.8%), архивиране на данните на отделно място (54.6%) и контрол на достъпа до мрежата на предприятието – 50.6%. Най-малко се използва автентификацията чрез биометрични методи за достъп до фирмените ИКТ системи – 9.5%.
Всяко второ предприятие (48.6%) запознава служителите си с техните задължения, свързани със сигурността на ИКТ, по някой от следните начини:
- доброволно обучение и вътрешно достъпна информация – 40.8%;
- задължително обучение или запознаване със задължителни информационни материали – 20.6%;
- чрез трудов договор – 16.7%.
През предходната 2023 г. 12.1% от предприятията са претърпели инциденти, свързани със сигурността, като при 9.7% тези инциденти са довели до недостъпност на ИКТ услуги, а при 4.0% са били унищожени или повредени данни.
