Джо Байдън предприе нов радикален подход срещу злоупотребата с господстващо положение на гигантите в дигиталния сектор. За това Google получи наскоро историческа присъда, което и доведе до истински разрив между демократите и сектора, отчасти обяснявайки възвръщането на популярността на Доналд Тръмп сред собствениците на големите високотехнологични компании. Това от своя страна поставя под натиск Камала Харис, изтъква репортаж на latribune.fr.
Обръща ли се вятърът за големите технологии в Съединените щати? В началото на август съдия от Вашингтон, окръг Колумбия, постанови, че Google е действал незаконно, за да запази монопола си върху онлайн търсенето. По-специално, групата е обвинена, че е плащала десетки милиарди долари годишно на смартфон гигантите Apple и Samsung, за да направят Google търсачка по подразбиране на техните устройства. „Google е монополист и е действал като такъв, за да запази позицията си“, постанови в присъдата си съдия Амит П. Мехта.
Близо двадесет години след антитръстовата присъда срещу Microsoft, който на косъм отърва разпадането, това решение срещу Google е първото, което може да има сериозни последствия. Най-вече за Google, защото Министерството на правосъдието сериозно обмисля възможното разпокъсване на Alphabet, компанията-майка.
На второ място, за високотехнологичния сектор като цяло, защото американската правна система почива върху правилото за прецедента, което задължава съдиите да прилагат решения, взети по-рано от други съдилища. С други думи, това решение вероятно ще окаже голямо влияние върху други текущи процеси за злоупотреба с господстващо положение, които ще се водят през следващите месеци и години срещу Google, Apple, Amazon и Meta.
Антимонополният завой на Байдън
Това решение, което идва в края на мандата на Джо Байдън, бележи едно президентство, характеризиращо се със значителна промяна в антимонополната политика, насочена най-вече срещу високите технологии. По време на кампанията си за спечелването на номинацията на Демократическата партия за президентските избори през 2020 г. Байдън възприе двусмислен тон спрямо Силициевата долина. Въпреки че многократно беше заявявал, че технологичните гиганти имат твърде много власт и беше критикувал начина, по който една компания като Facebook управлява разпространението на фалшиви новини, той не стигна достатъчно далеч, че да призове за разпокъсването им, нещо, което съперниците му Елизабет Уорън и Бърни Сандърс направиха.
Така Джо Байдън получи широка подкрепа от сектора по време на кампанията си, както и Барак Обама преди него. Това в голяма степен се дължи на факта, че високотихнологичтният сектор беше засегнат от управлението на Тръмп, белязано от наложените ограничения за привличане на чуждестранни таланти в Съединените щати.
Но веднъж дошъл на власт, американският президент бързо възприе една твърда линия. Като се започне от Лина Хан, която пое FTC (Американската служба за защита на конкуренцията), до Джонатан Кантър, избран да ръководи антимонополния отдел на Министерството на правосъдието, и се мине през Тим Ву, икономически съветник на Белия дом, чийто модел е антитръстовата политика на Франклин Делано Рузвелт, Байдън систематично назначава на ключови позиции хора известни с анти-GAFAM позициите си.
Шест месеца след влизането си в Белия дом, президентът на САЩ подписа серия от разпоредби, задължаващи 17 различни правителствени агенции да предприемат действия за насърчаване на конкуренцията и защита на потребителите от монополите.
Чрез Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на правосъдието бяха започнати поредица от разследвания срещу големите технологии. Apple е обвинен в злоупотреба с господстващото си положение на американския пазар на смартфони, където държи 65% пазарен дял. Немалко разследвания се водят и срещу Google, който е обвиняван, че смазва конкуренцията в онлайн търсенето и в дигиталната реклама. Facebook също е в светлината на прожекторите от регулаторите заради придобиването на WhatsApp и Instagram, което му позволява да унищожи в зародиш конкуренцията. От своя страна Amazon е обвинен, че дава приоритет на собствените си продукти пред тези на трети продавачи и че забранява на продавачите, използващи неговата платформа, да продават другаде по-евтино продуктите си. И накрая, действията на Microsoft в областта на изкуствения интелект, посредством лидера в сектора OpenAI, над който има контрол, също са обект на разследване.
Резултатите ще закъснеят, но се вижда реална промяна във философията
Тъй като процесите срещу монополите предполагат дълги процедури, за чието приключване са необходими години, администрацията на Байдън все още не може да се похвали с конкретни резултати, но реалните действия са налице, според Марк А. Лемли, професор, специалист по право на новите технологии в Юридическия факултет на Станфорд.
„Администрацията на Байдън даде безпрецедентен за последните петдесет години тласък на антимонополните политики“, коренно променяйки, според него, „подхода на адмнистрацията на Тръмп, който се характеризираше с пренебрежително отношение към сливанията и нарушаването на регулаторните правила“.
Републиканецът също възприе антимонополна реторика по време на кампанията си през 2016 г., като например се противопостави на сливането между телекома AT&T и Time Warner. Въпреки това, зле проведеното разследване позволи сливането да се осъществи. Придобиването от Disney на 21st Century Fox също стана по време на управлението на Тръмп. Все пак разследванията срещу търсачката Google и поглъщането на WhatsApp и Instagram от Facebook започнаха при Тръмп, макар че бяха осъществени по време на президентството на Байдън.
Резултатите от политиката на Байдън също трябва да се оценяват по техния възпиращ ефект, според Даръл Уест, изследовател, специализиран в регулирането на новите технологии в института Брукингс.
„Привържениците на твърдата линия, които Байдън назначи начело на регулаторните органи, предотвратиха не малко сливания и доведоха до засилването на гаранциите за защита на потребителите при други сделки“, отбелязва той.
Камала Харис под натиск
Под ръководството на Лина Хан ново развитие получи философията на антимонополната борба. Досега господстваше доктрината за „consumer welfare“ (благосъстоянието на потребителите), обоснована от съдията от Върховния съд Робърт Борк през 70-те години, според която не е достатъчно една компания да има монополно положение, за да попадне под ударите на закона. Този монопол трябва да води и до отрицателни последици за потребителя, като например повишаване на цените или спиране на иновациите.
Лина Хан от своя страна застъпва позицията, че един монопол може да бъде считан за проблемен, дори ако води в краткосрочен план до намаляване на цените или повишаване на качеството на услугата. При президента Байдън антитръстовите органи започнаха да разглеждат и рисковете, които монополите представляват за производителите, а не само за потребителите, и постановиха, че нахлуването на голяма компания на нов пазар, като виртуалната реалност, може да представлява риск за конкуренцията.
Тъй като Камала Харис е исторически близка до високотехнологичната индустрия, мнозина поставят под въпрос шансовете тя да продължи политиката на Джо Байдън в случай на победа. Според Даръл Уест вероятно – да. „По време на кампанията си тя често говори за корпоративната алчност. Много е възможно да назначи решителни хора да ръководят регулаторните органи, които ще продължат да следят отблизо технологичната индустрия и да гарантират, че нейните представители няма да злоупотребяват.“
Обратно, връщането на Тръмп на власт може да означава сигнал за по-благоприятен за бизнеса подход: поне на това се надяват фирмите от Силициевата долина, които все повече подкрепят бившия президент.