Икономическият растеж на Азия се очаква да остане стабилен през следващата година, въпреки предизвикателствата от по-слабото външно търсене, по-високите мита и политическата несигурност, сочи анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд. Според последните прогнози растежът в региона ще се забави леко — от 4,5% през тази година до 4,1% догодина. Китай, Япония и Индия ще продължат да бъдат основни двигатели на растежа, макар и с различна динамика: Китай се забавя, Япония губи инерция, а Индия запазва силен темп. Икономиките на АСЕАН ще поддържат стабилни нива от около 4,3%.
Азия – глобален двигател на растежа
Въпреки трудностите, Азия ще остане основният източник на глобален растеж, допринасяйки за около 60% от него през тази и следващата година, изтъкват авторите на анализа. През април Съединените щати повишиха ефективните митнически ставки до най-високите нива от десетилетия, които остават високи въпреки временните паузи, споразумения и възстановявания.
Негативните ефекти обаче бяха силно смекчени. Износителите ускориха доставките преди прилагането на мерките, което доведе до рязък ръст през първото тримесечие, последван от охлаждане през следващите три месеца. Но историята не се изчерпва с промените в търговията и митата. Използвайки уроците от тарифите от 2018 г., производството и снабдяването се пренасочват вътре в региона, като по-голям дял от междинните стоки се насочват към и през Югоизточна Азия и други центрове. Паралелно с това регионално търговско оживление, силният цикъл, движен от изкуствения интелект, подсилва износа на високотехнологични продукти от икономики като Корея и Япония, задълбочавайки вътрешноазиатската търговия.
Тези динамики се подкрепят и от монетарно облекчаване в много икономики и целенасочена фискална подкрепа в някои страни – особено Китай, Корея, Индонезия и Виетнам. Това помогна да се поддържа растежът и да се смекчи шокът от слабото външно търсене. Финансовите условия също се подобриха в голяма част от Азия, отразявайки обезценяването на долара, свитите кредитни спредове, по-високите борсови оценки и – при развиващите се икономики – по-ниските доходности по държавните облигации.
Рискове и структурни предизвикателства
Въпреки устойчивостта, редица рискове остават: възможно ново покачване на тарифите, по-строги изисквания за произход на стоките, смущения във веригите за доставки и по-тежки глобални финансови условия. Дългосрочното забавяне на производителността, застаряването на населението и последиците от пандемията отслабват традиционните двигатели на растежа. В някои страни социалното напрежение и неравенството нарастват поради липса на работни места и ограничени възможности.
Необходимост от ребалансиране на растежа
Основната задача пред правителствата е да превърнат настоящата устойчивост в траен и приобщаващ растеж. Това изисква политики, които смекчават текущите шокове и намаляват несигурността – чрез умерено монетарно облекчаване, гъвкави валутни курсове и целенасочени фискални мерки за подкрепа на най-уязвимите групи. Съществено значение имат и структурните реформи – по-добра бизнес среда, по-малко бюрокрация и стимули за частния сектор да инвестира и расте.
Дългосрочни приоритети и регионална интеграция
За да се осигури устойчив растеж, азиатските икономики трябва да засилят вътрешното търсене, да подобрят социалните системи, да възстановят публичните финанси и да насочат капитала към най-продуктивните му употреби. По-дълбоката регионална интеграция – чрез намаляване на нетарифните бариери, разширяване на търговските споразумения и насърчаване на чуждестранните инвестиции – ще увеличи конкуренцията и ще подпомогне диверсификацията на пазарите. Само така Азия може да запази ролята си на глобален икономически двигател в условията на нарастваща несигурност.
