Чрез интегриране на технологиите и глобалните пазари селското стопанство ще намали бедността и ще проправи пътя към по-проспериращо бъдеще, изтъква Марио Отеро Крико* в анализ, публикуван в блога на изданието Human Progress…
Селскостопанският сектор е готов за значителна трансформация, тъй като световното население продължава да расте. Въпреки че напредъкът в технологиите, като прецизното земеделие и изкуственият интелект (AI), има големи обещания за подобряване на ефективността и производителността, остават предизвикателства по отношение на недостига на работна ръка и недостатъчното използване на наличните технологии. Подобрената свързаност и фокусът върху мащабируеми решения ще бъдат от решаващо значение за максимизиране на ползите от земеделските иновации.
Преобладаващите очаквания са, че световното население ще надхвърли 10 милиарда през следващите 20 години. Въпреки че тази цифра може да изглежда плашеща, важно е да запомните, че световното население се е утроило от 1950 г. насам, но човечеството не е гладувало. Този забележителен растеж на населението е направен управляем, особено в развития свят, благодарение на напредъка в селскостопанските технологии, включително подобрени семена, торове и земеделски техники. Тези нововъведения не само увеличиха селскостопанската продукция, но и сведоха до минимум използването на земята. Съединените щати например биха имали нужда от допълнителни 100 милиона акра преди 30 години, за да достигнат днешните нива на земеделско производство.
Обсъждането на селското стопанство обаче е сложно, тъй като практиките и предизвикателствата се различават значително в различните държави и дори в рамките на отделните държави. В Съединените щати селскостопанският сектор страда от изместване на поколенията от земеделието, което води до постоянен недостиг на работна ръка. Според един държавен служител от Федерацията на американското фермерско бюро, „Средната възраст на фермера сега е 60 години, а работната сила не само намалява, но и става по-скъпа.“
Въпреки шума около изкуствения интелект, от 90-те години на миналия век се използват усъвършенствани селскостопански технологии като прилагане на тор с променлива норма и мониторинг на добивите. И все пак само 27 процента от фермите в САЩ в момента прилагат практики за прецизно земеделие за управление на културите и добитъка, според данни от 2023 г. на Министерството на земеделието на САЩ. Тази цифра е тревожно ниска за най-голямата икономика в света и голям земеделски производител, което предполага, че наличните технологии също се използват недостатъчно в световен мащаб. Ако свързаността бъде успешно интегрирана в селското стопанство, това може да добави 500 милиарда долара стойност към глобалния брутен вътрешен продукт до 2030 г., според изследване на McKinsey.
Иновации като изкуствен интелект и роботика също могат да помогнат. Автономният трактор на John Deere и системата See & Spray, например, използват задълбочено обучение и компютърно зрение, за да оптимизират използването на ресурсите и да подобрят производителността чрез автоматизиране на задачи като прецизно прилагане на хербициди. Това спестява ресурси и подобрява добивите. Изследванията на системите за визуализация с изкуствен интелект показват техния потенциал да подобрят вземането на решения в автоматизацията на селското стопанство, което води до подобрени добиви с между 15 и 20 процента, намалени инвестиционни разходи с между 25 и 30 процента и повишена ефективност с между 20 и 25 процента.
Въпреки това остават предизвикателства, особено със специални култури като плодове, ядки и зеленчуци, които показват различни условия на отглеждане и изисквания. Тази променливост може да попречи на мащабируемостта на решенията за някои стартиращи фирми. Освен това фирмите за рисков капитал, които инвестират много в компании на ранен етап, често търсят краткосрочна възвращаемост, което може да противоречи на дългосрочния характер на стартиращите агротехнологични фирми. Но въпреки скорошните спадове, инвестициите на рисков капитал в храни и агротехнологии са нараснали приблизително 20 пъти през последното десетилетие, според McKinsey.
Световната банка заключи, че един по-продуктивен селскостопански сектор има потенциала да намали бедността, да увеличи доходите и да подобри продоволствената сигурност за 80 процента от бедните в света. Може също така да намали потреблението на вода с 25 процента и да намали глобалните емисии на парникови газове с 8 процента.
Ние се движим към по-проспериращо бъдеще, отколкото някога сме си представяли. Технологичният напредък и предприемачеството в световен мащаб измъкнаха милиони от бедността и подобриха жизнения стандарт. Този напредък не само вдъхва надежда, но и създава възможности за просперитет на бъдещите поколения.
*Марио Отеро Крико е магистър по публична политика и управление в университета Карнеги Мелън
