Консултацията на Европейската комисия относно предстоящия Акт за дигитална справедливост (DFA) приключи миналия петък. Какво представлява Актът за дигитална справедливост, разяснява публикация на EU Tech Loop.
Това е предложение на Комисията за актуализиране на потребителската програма на ЕС и поддържане на стандартите за защита на потребителите в крак с дигиталната сфера. Под ръководството на ирландския комисар Майкъл Макграт, дебатът по DFA обхваща:
- нелоялни търговски практики, свързани с „тъмни модели“ (dark patterns);
- подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри;
- пристрастяващ дизайн на дигитални продукти;
- нелоялни практики на персонализация.
С прости думи, DFA може изцяло да промени рекламния пейзаж (чрез фактическа забрана за използване на персонализирани данни за реклами), което би довело до по-високи рекламни разходи, по-малък обхват за МСП и по-неподходящи реклами за потребителите.
Дефиницията за „пристрастяващ дизайн“ може да се разшири от забрана на т.нар. „безкрайно превъртане“ (endless scrolling) до основни UX (user experience) елементи, които правят дигиталните продукти това, което са.
Ключовото е, че дефинициите на „пристрастяващ дизайн“ и „тъмен модел“ остават неясни, а от историческа гледна точка изглежда, че Комисията предпочита това — така си запазва възможност да оказва натиск върху доставчиците на дигитални услуги според случая.
Европейските мнения: обща картина
Рекордните 4 325 становища, получени по канала „Call for Evidence“ (основният начин за обратна връзка към Комисията), се дължат основно на стотици геймъри, загрижени за DFA.
Въпреки че публичната консултация (втората част от процеса, базирана на предварително зададен въпросник) беше сравнително едностранна и предостави възможност за подробни коментари основно на онези, които подкрепят нуждата от DFA, резултатите от Call for Evidence показват, че не само традиционните дигитални асоциации или чуждестранни компании са казали „не“ на DFA.
Картината при неправителствените организации е традиционна: повечето бизнес асоциации в Европа критикуваха необходимостта от DFA, докато гражданските и публично финансирани НПО го подкрепиха.
„Европейските шампиони“, които ЕС така ревностно подкрепя — като финландската Wolt, ирландската Ryanair, литовската Vinted, шведската Spotify и много други — изразиха опасения от свръхрегулация и настояха да се наблегне на прилагането, а не на добавянето на нови правила към вече съществуващите.
Юпитер и бикът: GDPR срещу потребителската програма
С малко ирония: защо принципът, приложен при преразглеждането на GDPR, да не се приложи и към онлайн потребителската политика? Там Комисията не отваря GDPR изцяло, а прави целенасочени подобрения, насочени към хармонизиране на прилагането и опростяване на отчетността.
В обяснителната си бележка Комисията правилно заявява, че „в резултат на развитието на потребителското законодателство на ЕС през последните 50 години, потребителите в ЕС са сред най-защитените в света — онлайн и офлайн“.
Това е вярно: съществуващите правила като Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD), Общият регламент за защита на данните (GDPR), Директивата за електронна поверителност, Актът за цифрови услуги (DSA), Актът за цифрови пазари (DMA), Директивата за аудиовизуални медийни услуги, Директивата за правата на потребителите и други, вече обхващат измамата, манипулацията и неправомерното използване на лични данни — точно темите, които DFA цели да регулира.
Липсата на прилагане на съществуващите правила и пазарната фрагментация между държавите членки са двете области, които заслужават приоритетно внимание. Нов регулаторен слой трябва да се обмисли едва, след като тези проблеми получат достатъчно внимание — така ЕС няма да се налага да го преразглежда след 5 години заради „припокривания“.
Колко ще струва DFA?
Европейската комисия посочва 7.9 милиарда евро като „финансова вреда за потребителите в резултат на проблеми онлайн“ (това е точен цитат от обяснителния документ на Call for Evidence).
Дали тази сума е съпоставена с ползите от секторите, към които DFA е насочен? Последни проучвания показват, че персонализираната реклама генерира поне 100 милиарда евро допълнителни продажби за европейските предприятия, допринася с поне 25 милиарда евро за БВП на ЕС и поддържа около 600 000 работни места. Освен това поне 75% от МСП казват, че биха имали затруднения да намират клиенти без персонализирана реклама.
Надяваме се, че в предстоящата оценка на въздействието ще видим поне опит за сравнение на потенциалния икономически ефект.
Електронната търговия беше спасителен пояс за много МСП по време на COVID-19. И до днес персонализираната реклама остава крайъгълен камък за фирми на различни етапи на растеж, като им помага да достигнат до потребителите ефективно, да се конкурират с по-големи играчи и — в по-малки пазари — да достигат до по-широка аудитория на достъпна цена. Ако използването на лични данни за персонализирана реклама бъде фактически забранено от DFA, рекламните разходи вероятно ще се увеличат, а възможностите за достигане до по-широка потребителска база ще намалеят.
„Потребителите са загрижени“
Основното послание на организациите, подкрепящи DFA и настояващи за по-строги ограничения върху персонализираната реклама, е, че „европейците са загрижени за използването на личните им данни“ — твърдение, често подкрепяно от (частично публично финансирани) проучвания.
Всеки разумен човек би отговорил по същия начин, ако му се зададе толкова прост въпрос. Европейците наистина внимават как се използват данните им, но също така предпочитат релевантни реклами: по-ранно проучване на Центъра за иновации в данните показа, че 7 от 10 европейци всъщност предпочитат да виждат уместни (персонализирани) реклами.
Отново — оценката на въздействието и бъдещите политически дискусии трябва да разгледат и двете страни на интересите на потребителите, а не само едната.
