През 2024 г. общите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в целия ЕС възлизат на приблизително 127 916 милиона евро, което се равнява на 0,71% от БВП. Това показва увеличение с 3,4% в сравнение с 2023 г. (123 675 милиона евро) и увеличение с 59,5% в сравнение с 2014 г. (80 175 милиона евро), сочат данни на Евростат.
През 2024 г. бюджетните средства за научноизследователска и развойна дейност на ниво ЕС възлизат на 284,7 евро на човек, което е увеличение с 57,0% в сравнение с 2014 г. (181,3 евро на човек).
Най-високите разпределения сред страните от ЕС са регистрирани в Люксембург (759,2 евро на човек), следван с известно разстояние от Дания (586,8 евро) и Нидерландия (542,7 евро).
От друга страна, най-ниските бюджетни разпределения за НИРД на човек са в Румъния (19,1 евро на човек), България (38,3 евро) и Унгария (58,7 евро). От Евростат обръщат внимание, че промените в бюджета за НИРД на глава от населението може да отразяват промените в населението на страните.
Между 2014 и 2024 г. всички правителства от ЕС увеличават бюджетните си разпределения за НИРД в евро на човек. Най-големите процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+313%, от 19,1 евро на човек през 2014 г. до 78,9 евро през 2024 г.), Словения (+252%, от 78,3 евро на 275 евро) и Литва (+197% от 42,7 евро на 123 евро).
За България данните сочат ръст от 16 процента спрямо 2023 година и 159% спрямо 2014, когато парите за наука у нас са били 14.8 евро на човек.
По отношение на разпределението по социално-икономически цели, 35,7% от средствата са насочени към общо развитие на знанието, финансирано предимно от публична блокова субсидия, известна като публични общи университетски фондове (GUF), използвани от държавните висши учебни заведения за подкрепа на техните дейности. Освен това, 16,6% са посветени на общо развитие на знанието от източници, различни от GUF, 9,4% на промишлено производство и технологии, 7,0% на здравеопазване и 6,1% на проучване и експлоатация на космоса.
