В рамките на четвъртия си преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда в ЕС, Европейската комисия откроява редица проблемни точки в доклада за България.
Макар да започва с констатацията, че „България се гордее с едно от най-големите биологични разнообразия в Европа“, Комисията изтъква, че с 26% от всички видове, идентифицирани в Европа, е жизненоважно страната да опазва и защитава своите екологични ресурси, като същевременно продължава да развива икономиката си устойчиво. Звученето на доклада не може да се промени и от признанието, че от 96-те български води за къпане, 91 (94,8%) са с отлично качество, като не са установени води за къпане с достатъчно или лошо качество.
От ЕК в прав текст посочват, че въпреки че българското законодателство точно отразява екологичните изисквания на ЕС, „неговото прилагане на място остава предизвикателство“. Изтъква се, че въпреки напредъка в приемането и прилагането на мерки за справяне със замърсяването на въздуха, все още има основания за безпокойство в някои части на територията, със значителен брой смъртни случаи, свързани със замърсяването, и хора, живеещи в градовете, изложени на фини прахови частици.
Относно „кръгова икономика“ ЕК отново използва по-дипломатичния коментар, че като цяло управлението на отпадъците продължава да бъде предизвикателство. За пореден път ни се посочва, че нямаме напредък по принципа „замърсителят плаща“ от 2017, 2019 и 2022 г. насам, като България продължава да отлага прилагането на по-справедливо изчисляване на таксите за събиране на отпадъци, въпреки че е приела необходимата правна основа преди няколко години.
Въпреки известен напредък, постигнат през последните години в управлението на битовите отпадъци, все още има някои проблеми, които трябва да бъдат решени. Изгарянето на битови отпадъци представлява 3% от общо генерираните битови отпадъци, които са били изгорени през 2022 г. България все още разчита силно на депонирането, въпреки че процентът на депониране е намалял значително през последните 10 години, отбелязва още докладът.
Критиките продължават и с това, че няма значителен напредък в осигуряването на съответствие с изискванията на законодателството на ЕС за градските отпадъчни води.
Не особено розови са и констатациите относно природата и биоразнообразието.
Макар да се посочва, че България има значителен потенциал за подобряване на биоразнообразието и опазването и възстановяването на природата, от ЕК обръщат внимание, че някои зони от Натура 2000 все още нямат специфични цели за опазване, а действията за опазване на място са далеч от достатъчни. България трябва да осигури финансово стабилни и оперативни управленски структури, отговарящи за зоните от Натура 2000, както на централно, така и на регионално ниво.
В заключение се отбелязва и недостигът на инвестиции за постигане на екологичните цели на България, който се оценява на 2,4 милиарда евро (2,87% от БВП – по-високо от средното за ЕС от 0,77%).
