През 2023 г. 25,5% от хората на възраст 16 или повече години в ЕС съобщават, че живеят в жилище, в което енергийната ефективност е била подобрена през последните пет години, сочат данни на Евростат, чийто акценти са следните:
- 17,8% от хората в риск от бедност или социално изключване съобщават, че живеят в жилище с подобрена енергийна ефективност в сравнение с 27,5% от тези, които не са в риск.
- 29,4% от жителите на селата съобщават, че живеят в жилище с подобрена енергийна ефективност, в сравнение с 25,4% в градовете.
- 24,6% от хората без ограничения в активността съобщават, че живеят в жилище с подобрена енергийна ефективност, в сравнение с 24,3% от тези с някои или сериозни ограничения.
Подобрената енергийна ефективност включва всички мерки, които влияят на топлинните условия на жилището, уточява Евростат. Основните дейности по обновяване, обхванати от този индикатор, са: подобряване на топлоизолацията на външни стени, покриви или подове; подмяна на единични стъклопакети с двойни или тройни; и инсталирането на по-ефективни отоплителни системи. Разглеждат се както цялостни ремонти на цялата сграда, така и тези, специфични за отделни жилища. Ремонтите могат да бъдат предприети от самото домакинство или улеснени от външни страни, като например собственици на имоти. Сгради, които са на по-малко от пет години, или други сгради, които не са претърпели енергийно обновяване по някаква причина, се считат за такива, които не са подобрили своята енергийна ефективност.
Най-висок дял на подобрения е регистриран в Холандия (58,7%), следвана от Естония (46,7%) и Латвия (36,7%). В долния край Малта (8,4%) има най-нисък процент, следвана от Гърция (11,9%), Кипър и Испания (и двете по 14,6%) и Италия (14,7%). България е в първата половина с малко над 30% жители, които са декларирали подобрена енергийна ефективност в домовете си.
През 2023 г. 17,8% от хората, които тогава са били изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, съобщават, че енергийната ефективност на техните жилища е била подобрена през последните пет години, в сравнение с 27,5% от тези, които не са изложени на риск.
Естония има най-висок дял на подобрения сред хората, изложени на риск от бедност или социално изключване (47,8%), следвана от Холандия (45,1%), Литва (32,5%) и Латвия (32,3%). За разлика от тях Кипър (5,0%), Малта (6,7%) и Италия (6,9%) имат най-ниски проценти за тази група. Сред хората, които не са изложени на риск от бедност или социално изключване, Холандия има най-висок процент (61,6%), докато Малта (8,8%) и Гърция (13,3%) имат най-нисък.
Разликата между двете групи е най-осезаема в България с 16,6 процентни пункта (pp) разлика между незастрашените (36,3%) и тези в риск (19,7%). Значителни пропуски се наблюдават и в Холандия (16,5 п.п.), Белгия (14,6 п.п.), Хърватия (14,4 п.п.) и Ирландия (14,3 п.п.). Естония (-1,5 процентни пункта) и Люксембург (-1,6 процентни пункта) са единствените страни, в които хората в риск са по-склонни да живеят в жилища с подобрена енергийна ефективност, отколкото тези, които не са в риск.
През 2023 г. подобренията на енергийната ефективност са докладвани най-много в селските райони в ЕС, със средно 29,4%, в сравнение с 25,4% в градовете и предградията.
Хората в селските райони съобщават за най-високи нива на подобрение в 14 страни. Сред тези страни Латвия води с 40,2% от жителите на селските райони, които съобщават за подобрения, следвана от Унгария (38,2%) и Франция (36,1%).
Градовете показват най-висок процент на подобрения на енергийната ефективност в Словакия (41,5%), България (32,4%) и Португалия (30,7%). Италия и Испания (и двете 15,5%) също отчитат по-високи нива на подобрение в градовете в сравнение с други региони.
