По повод твърденията, че с влизането в еврозоната България ще загуби част от своя суверенитет, управителят на БНБ Димитър Радев обръща внимание, че в публичния дебат често се пренебрегва същественото обстоятелство, че България де факто не провежда самостоятелна парична политика още от въвеждането на валутния борд през 1997 г.
В интервю за сп. „Мениджър“ Радев посочва съществената разлика в момента, че с присъединяването към еврозоната преминаваме от режим на трансмисия на решенията на Европейската централна банка за паричната политика към режим на пряко участие в тяхното формиране. Това означава не просто институционална интеграция, а възможност за влияние – чрез участие в дискусиите, формирането на политики и упражняване на право на глас.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ, управителят на БНБ ще има равноправен институционален статут с останалите управители на централни банки от еврозоната. Въпреки ротационния механизъм при гласуването, всички управители участват в обсъжданията и допринасят за формирането на колективната експертиза и решенията на Съвета. В този контекст не става дума за загуба на суверенитет, а за преминаване към ново, по-високо равнище на участие в европейската парична архитектура. България придобива институционален глас в процес, чиито резултати и досега имаха пряко отражение върху националната икономика – но без нейно участие във формулирането и вземането на решенията, обяснява Радев.
Той подчертава още, че БНБ ще продължи да носи основната институционална отговорност за управлението на международните резерви на страната, като тази роля допълнително ще се укрепи в рамките на общите правила и координационни механизми на Евросистемата. „Това е част от прехода към споделен паричен суверенитет, в който националната компетентност се вписва в наднационалната архитектура“, коментира гуверньорът на БНБ
Той обяснява, че от техническа гледна точка, става въпрос за един от по-сложните аспекти на прехода. С присъединяването към еврозоната, Българската народна банка ще участва с капиталова вноска, която отразява институционалното й участие в капитала на ЕЦБ и резервна вноска, представляваща трансфер на сравнително малка част от международните резерви, съгласно установените пропорции в Договора и устава на ЕЦБ. Срещу това участие в капитала и резервите, БНБ ще придобие вземане от ЕЦБ, което ще ѝ осигури право на дял от дохода на Евросистемата. Това вземане ще се третира счетоводно като актив в портфейла на БНБ и ще се отчита при формирането на собствения капитал и приходите на централната банка.
Основната част от международните резерви ще остане под прякото управление на БНБ, като това управление ще се осъществява съобразно утвърдените принципи на ликвидност, сигурност и доходност, и в съответствие с рамката на Евросистемата. В този смисъл, БНБ запазва както професионалния капацитет, така и отговорността за управлението на валутните ни резерви.
Димитър Радев определя като основен приоритет на БНБ осигуряване на безпроблемно обращение на пари в брой, особено в отдалечени райони. Той припомня, че планът за въвеждане на еврото предвижда детайлна и навременна логистична подготовка, включително предварително зареждане с евробанкноти и монети на касовите центрове на БНБ, търговските банки и други ключови участници в паричната система. Особено внимание се обръща на отдалечените и слабо обслужвани райони, където активна роля ще имат „Български пощи“, които ще съдействат за достъп до новата валута в населени места без банково присъствие.
През януари 2026 г. ще действа периодът на двойно обращение, по време на който левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Този преходен етап ще улесни адаптацията на гражданите и бизнеса към новата валута, като същевременно гарантира непрекъснатост на плащанията и финансова стабилност.
По отношение на ценовата динамика управителят на БНБ изтъква, че банката ще подпомага процеса в рамките на своите правомощия, включително по отношение на валутния курс, платежните системи и надзора върху финансовия сектор. Ще се прилага и методологията на Европейската централна банка за наблюдение на цените по време на въвеждането на еврото. Процесът ще бъде прозрачен, основан на систематично събиране и анализ на данни и ще се осъществява в тясна междуинституционална координация.
Димитър Радев коментира и темата за цифровото евро, като по думите му то в момента се намира в подготвителна фаза и решение за неговото реално въвеждане все още не е взето. Основната му цел е да осигури на гражданите и бизнеса дигитална форма на парите на централната банка – като допълнение, а не като заместител на наличните пари в брой. Цифровото евро е замислено като средство за адаптиране на еврото към условията на дигиталната икономика с акцент върху гарантиране на паричния суверенитет на еврозоната, устойчивостта на платежната система и равния достъп до сигурни и ефективни разплащания.
Радев уверява, че развитието на цифровото евро ще бъде предмет на внимателна оценка и широко обществено обсъждане, с цел да се осигури стабилност, доверие и прозрачност в процеса.
