България остава най-уязвимата страна по отношение на геополитическите рискове за сигурността на газовите доставки. Поредица от правителства не успяха да реализират стратегическите проекти за електроенергийна и газова свързаност, които биха позволили на страната да замени изцяло доставките на руски газ. Вместо това, България изгради за 12 месеца европейско разширение на ръководения от „Газпром“ газопровод „Турски поток“, който се използва от Русия, за да попречи на алтернативните маршрути за доставка на природен газ да се превърнат в търговски опции за региона на ЮИЕ.
Източник: ЦИД
Това са част от констатациите на анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който се фокусира върху стратегиите за постепенно спиране използването на природен газ в Югоизточна Европа. Анализът се основава на изводи от Индекса на риска за енергийната и климатичната сигурност, разработен от Центъра, който сравнява уязвимостта на страните-членки на ЕС към различните геополитически, макроикономически и климатични заплахи.
Оценката на Центъра ясно показва, че през последното десетилетие България, Румъния и Гърция са подобрили значително своята енергийна и климатична сигурност. Сигурността на вноса на природен газ се е засилила благодарение на последователните действия за постигане на по-голяма диверсификация, подобрената либерализация и интеграция на газовите пазари и завършването на стратегически проекти, като терминали за регазификация на втечнен природен газ и регионалните газови междусистемни връзки, осигуряващи достъп до закупуването на газ от Каспийско море.
Анализът изтъква, че природният газ е най-мощното геополитическо оръжие на Кремъл, като Русия все повече разчита на енергийния шантаж, за да подкопае единството на Европа в отговор на руската агресия срещу Украйна. Прекомерната зависимост от руския природен газ е най-големият риск за енергийната и климатичната сигурност и основната причина за продължаващата енергийна криза на континента.
Едностранното спиране на доставките от страна на „Газпром“ доведоха и до рязкото покачване на цените на природния газ, което се прехвърли в пълна сила и на пазара на електроенергия.
Югоизточна Европа е особено уязвима към рисковете за енергийната и климатична сигурност поради исторически по-голямата си зависимост от руския газ и високите равнища на енергийна бедност в региона. Огромните управленски дефицити подкопават процеса на разработване на цялостна дългосрочна рамка за създаване на енергийни и климатични политики, които да са съгласувани с общите цели на Европейския съюз за завършване на прехода.
Налице е спешна необходимост от нова стратегия за енергийна и климатична сигурност, която да включва:
- Прекратяването на вноса на изкопаеми горива от Русия до 2025 г.;
- Завършването на диверсификацията на газовите доставки и пълното прекратяване на използването на изкопаеми горива до 2035 г.;
- Пълна интеграция и либерализация на пазарите на природен газ и електроенергия като решаваща стъпка за премахване на регионалните ценови различия и енергийния национализъм;
- Осъществяването на програми за дълбоко обновяване, които да намалят енергийното потребление по-бързо спрямо актуалните към момента цели до 2030 г.;
- Поставянето на стратегически акцент върху научноизследователската и развойна дейност, иновациите и внедряването на нови технологии, особено в промишления сектор, където отпадането на газа ще бъде най-трудно постижимо.
Отбелязва се, че за чувствителното подобрение на енергийната сигурност в региона ще послужи постепенното извеждане на природния газ от енергийния микс на региона. Въпреки че търсенето на синьото гориво в Югоизточна Европа вече е спаднало с 25-30 % поради високите цени и ненадеждността на вноса, в сектор промишленост и сгради съществува все още голям потенциал за допълнително понижение на търсенето в рамките съответно на 20 % и 30 % от общото търсене на газ в двата сектора.
Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на IEA (дялове на вноса), Wuppertal Institute (моделиране на националните пътища за намаляване на търсенето)
Справянето с последиците от недостига на газ и рязкото покачване на цените изисква предприемането на спешни мерки, насочени към защита на уязвимите потребители и гарантиране на сигурността на доставките.
Сред необходимите действия на правителствата е обявяването на търгове за третичен резерв за промишлени потребители на газ и електроенергия, за да отговорят спешно на повишеното търсене и да предпазят предприятията от големи загуби през предстоящия зимен сезон.
Трябва да се избягват преките компенсации за бизнеса и таваните на цените на енергията, за да не се изкривяват пазарните сигнали и да се предотврати разточителното потребление. Компенсационните механизми следва да бъдат обвързани с конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и замяна на използването на изкопаеми горива в производствените процеси с алтернативни нисковъглеродни решения, отбелязват още от Центъра за изследване на демокрацията.
