Управлението на електроенергийната мрежа става все по-сложно в контекста на бума на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Нестабилността и непредсказуемостта на ВЕИ производството води до дисбаланси, които следва да се управляват от мрежовите оператори чрез децентрализирани решения за повече гъвкавост.
С цел да подобри електропреносната свързаност и да повиши капацитета на мрежите да присъединяват нови ВЕИ мощности, през ноември 2023 г. Европейската комисия стартира План за действие за мрежите, който предвижда инвестиции в размер на 584 милиарда евро до 2030 г.
В този контекст България следва ефективно да внедри съвременните технологии в съществуващата инфраструктура, за да осигури устойчивост на мрежата, е сред основните акценти, обсъдени по време на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и посветена на „Еволюцията на българската мрежова инфраструктура: модернизация и дигитализация“.
Изтъква се, че честите излишъци на електроенергия в светлата част на деня през последната година са довели до това, че половината от смущенията в честота на електропреносната система на континентална Европа са причинени от излишъците в България.
Интелигентните мрежи и дигитални технологии като сензори, автоматизация и изкуствен интелект може значително да оптимизират управлението на електроенергийните потоци и да предвиждат колебанията в търсенето. Така потреблението може да се пренасочва към периоди с високо производство на ВЕИ, което и да ограничи екстремалното натоварване на мрежата.
Според главния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков основният приоритет на енергийната политика, като цяло, и на по-доброто управление на електроенергийните мрежи трябва да бъде гарантирането на независимата работа на енергийния регулатор. Необходима е и актуализация на съществуващата регулаторна рамка, която да гарантира равнопоставеност между частните и публичните субекти при финансиране и изпреварващо развитие на сектора.
Председателят на енергийната комисия във все още настоящия 49-ти парламент Делян Добрев посочва, че капацитетът на мрежата е претоварен само в една трета от денонощието и то не на всички места в България. За да се оптимизира използването на мрежата е въведена гъвкава схема за присъединяване на вятърни мощности и батерии за съхранение, които да допълват производството на фотоволтаичните централи като използват капацитета на мрежата в часовете, когато не грее слънцето. Припомняме обаче, Добрев бе сред основните критици на идеята за голям батериен парк в Маришкия басейн, залегнала в Плана ни за възстановяване.
Според него, за да не се увеличава тежестта върху потребителите, тарифите за мрежови услуги следва да останат регулирани на равнища, които не повишават значително електроенергийните цени. За целта технологичните инвестиции на мрежовите оператори следва максимално да се финансират със средства от Европейския съюз, смята още Добрев.
