България трябва да предприеме действия и оползотвори 26 ГВт от техническия си потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море. Офшорната вятърна енергия е и в основата на постигането на амбициозните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г.
Това са част от основните заключения от анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който представя техническа и икономическа оценка на българския потенциал за развитие на офшорната вятърна енергия. Изследването е представено от експерти на Центъра по време на изслушване в парламентарната Комисия по енергетика.
Формулираните възможности са в контекста на военния конфликт в Украйна и нарастващите рискове пред енергийната и климатичната сигурност на Европа.
Изтъква се, че в края на 2020 г. Европейската комисия е определила Черно море като зона със значим потенциал в Стратегията за развитие на офшорна вятърна енергия. Българските териториални води на Черно море притежават 116 ГВт технически вятърен потенциал, 26 ГВт от които могат да бъдат оползотворени в достъпни територии с наличните към момента технологични решения.
Европейската стратегия за офшорна вятърна енергия не само признава всички тези неоползотворени възможности в Черно море, но и предлага навременна възможност за финансиране на предпоставките за формирането на регионална индустрия за вятърна енергия в България чрез финансовите механизми на Европейския зелен пакт.
Анализът на техническия потенциал потвърждава резултатите на вече съществуващите оценки на Световната банка и на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, като ги надгражда, използвайки национални данни и вземайки под внимание актуалните тенденции в развитието на технологиите за производство на вятърна енергия във водните територии.
Разглеждат се четири потенциални зони за изграждане на офшорни вятърни паркове, в които могат да се постигнат коефициенти на мощност от порядъка на 40 – 48%.
Средните разходи за произведен мегаватчас електроенергия от фиксирани вятърни инсталации в близост до крайбрежната ивица се оценяват на стойност между 62 и 90 евро.
От друга страна офшорната енергийна индустрия би могла да има значителен принос за крайбрежните общности по отношение на създаването на висококвалифицирани работни места, както и за формирането на нови технологични клъстери и развитието на местни вериги на доставка на оборудване. Модернизацията на двете най-големи български пристанища (Варна и Бургас) и тяхното превръщане в центрове за декарбонизация и зелени иновации биха подкрепили формирането на вятърната индустрия по Черноморието.
Необходимо е в спешен порядък националните стратегически документи да признаят потенциала на българските морски територии за нисковъглеродния преход на енергийния сектор.
Необходимо е създаването на нова регулаторна рамка за отключването на потенциала за инвестиции в офшорни вятърни проекти в Черно море. Тя би включвала необходимите административни и регулаторни промени, които да привлекат дългосрочни високотехнологични инвестиции в този все по-значим за ЕС сектор.
