През 2024 г. действителните седмични работни часове както за работещите на пълен, така и за работещите на непълен работен ден на възраст 20-64 години в ЕС на основната им работа са били средно 36,0 часа, в сравнение с 37,0 часа през 2014 г., сочат данни на Евростат.
Детайлен поглед върху страните от ЕС разкрива забележителни разлики. През 2024 г. най-дългите работни седмици са регистрирани в Гърция (39,8 часа), България (39,0), Полша (38,9) и Румъния (38,8). За разлика от това, Нидерландия е имала най-кратката работна седмица (32,1 часа), следвана от Дания, Германия и Австрия (по 33,9).
Икономическите дейности, регистриращи най-дългата работна седмица в ЕС през 2024 г., са били селското стопанство, горското стопанство и риболовът (41,2 действителни работни часа), минното дело и добивната промишленост (38,8) и строителството (38,7), докато най-кратките работни седмици са регистрирани в дейностите на домакинствата като работодатели (26,7), образованието (31,9) и изкуствата, развлеченията и отдиха (32,9).
Мъжете, които са били заети на пълен работен ден, са работили 39,6 часа седмично, в сравнение с 37,7 часа за жените в същата група.
При жените най-дългата работна седмица е установена в Латвия (39,3 часа), следвана от България, Гърция (и двете по 39,1 часа) и Литва (39,0 часа). Най-кратката работна седмица за жените е установена в Нидерландия (35,1 часа), следвана от Финландия (35,9 часа), Ирландия (36,1 часа) и Белгия (36,4 часа).
При мъжете през 2024 г. само 3 държави от ЕС са имали работна седмица по-дълга от 40 часа средно: Гърция (42,4 часа седмично), Полша (40,7 часа) и Кипър (40,5 часа), докато през 2023 г. това са били 7 държави от ЕС (т.е. Гърция, Кипър, Полша, Ирландия, Италия, Румъния и Словения, в низходящ ред). Мъжете на пълен работен ден са работили най-малко часове седмично във Финландия (38,3 часа) и Унгария (38,5).
Държавите с най-дълга средна работна седмица за работодателите са Франция (50,7 часа) и Белгия (50,4). Освен това, Белгия показва най-голямата разлика в броя на обичайните работни часове седмично между служителите (35,3) и служителите за собствена сметка (43,1).
В много страни от ЕС служителите за собствена сметка са работили повече часове седмично от служителите през 2024 г. Въпреки това, в Кипър, Румъния, Естония, Литва и Латвия служителите са работили значително повече от служителите за собствена сметка. Най-голямата разлика между тези два професионални статута се наблюдава в Кипър и Естония, където служителите са работили средно съответно 5,6 и 4,6 часа седмично, повече от самостоятелните работници.
През 2024 г. сред всички страни от ЕС най-дългата работна седмица за самостоятелните работници е била в Гърция (46,6 обичайни часа работа седмично), Испания (43,3), Белгия и Полша (по 43,1). Служителите са работили средно повече часове седмично в Кипър и Румъния (по 40,2). Във всички останали страни от ЕС средната работна седмица за служителите е била по-малко от 40 отработени часа. Нидерландия, Германия и Дания са показали най-кратката работна седмица за служителите (съответно 32,1, 34,6 и 34,0 обичайни часа работа седмично).
