Изменението на климата води до екстремни метеорологични и свързани с климата събития, които от своя страна водят до икономически загуби. Подобни събития, включително горещи вълни, наводнения и бури, са причинили над 145 милиарда евро икономически загуби в ЕС през последното десетилетие, сочат данни на Европейската агенция по околна среда, цитирани от Евростат.
Освен това 30-годишната се средна стойност на икономическите загуби, свързани с климата, показва ясна тенденция, нарастваща с близо 2% годишно през последното десетилетие.
През 2020 г. икономическите загуби, свързани с климата, възлизат на 27 евро на жител на ЕС, като според данните България е с най-ниски загуби (0,7 евро на жител) сред всички страни от съюза.
Държавата членка с най-висока загуба (почти три пъти по-висока от средната за ЕС) е Гърция (91 евро на жител), следвана от Франция (62 евро) и Ирландия (42 евро). Освен в България най-ниски загуби са регистрирани в Словения и Словакия (и двете по 4 евро на жител).
През 2020 г. общите икономически загуби, свързани с климата, са 12 милиарда евро. Най-голямата обща загуба е регистрирана през 2017 г. (27,9 милиарда евро), повече от два пъти повече от тази през 2020 г., в резултат на горещите вълни, регистрирани в Европа, които изсушиха земята и предизвикаха горски пожари. Най-ниската загуба е наблюдавана през 2012 г. (3,7 милиарда евро).
Икономическите загуби, свързани с климата, са един от индикаторите, показващ съответните статистически данни за Европейския зелен пакт. Той представя преглед на 26 показателя, разделени в 3 основни теми: Намаляване на нашето въздействие върху климата, защита на нашата планета и здраве и позволяване на зелен и справедлив преход.
Въпреки много ниските икономически загуби, които регистрира България, страната ни по много от индикаторите е доста по-лоши показатели от средните за ЕС – пестициди в подземните води, нови автомобили с нулеви емисии, употреба на пестициди, площи за биологично земеделие и др.
В същото България се отличава с по-висок процент гори и площи с дървестна ластителност, както е превишаваме средните стойноисти в ЕС за защитени територии – 41% у нас срещу 26,4 в ЕС.
