Бедните домакинства в Германия и Франция плащат до 2 долара повече за тон емитиран въглероден диоксид, отколкото техните сънародници с по-високи доходи. Това е така, защото продуктите и услугите, които по-богатите хора е по-вероятно да консумират – като вносни стоки и пътувания извън Европейския съюз – са освободени от ценообразуването на въглеродните емисии. С други думи, ценообразуването на въглеродните емисии е регресивно, което означава, че бедните плащат пропорционално повече от богатите като дял от доходите си.
В блога си Международният валутен фонд представя свое изследване, което показва, че коригирането на това изкривяване, с други думи, изравняването на цените на въглеродните емисии в страните, ще разпредели икономическата тежест от намаляването на емисиите по-равномерно между домакинствата и ще облекчи тежестта върху по-бедните европейци.
Това не е само социално справедлива цел. Това би било и икономически по-ефективно, като ще гарантира, че първо се прилагат по-евтини опции за намаляване на емисиите, което ще намали разходите за постигане на целите за емисии на европейските държави. Освен това ще разпредели разходите за намаляване на емисиите между фирми, сектори и държави.
Средното домакинство с най-високи доходи в Европа е платило около 10,75 долара за тон въглероден диоксид през 2020 г. Както показва графиката на седмицата на МВФ, домакинствата с най-ниски доходи плащат средно 1,25 долара повече. Тази разлика нараства до $1,75 и $2 в страни като Германия и Франция и $5 в България.
Уеднаквяването на цените на въглеродните емисии в рамките на държавите и, още по-добре, между държавите, би помогнало за изравняване на тежестта от намаляването на емисиите на парникови газове в страните от ЕС.
Всъщност глобалната цена би била най-ефективна в това отношение, тъй като би повишила цените на въглеродните емисии, включени във вноса на домакинствата в ЕС. Тъй като подобна схема би предполагала и големи разлики в тежестите между страните, една възможна алтернатива е предложението на МВФ за минимална цена на въглеродните емисии, което би могло да насърчи икономическата ефективност. Продължаващото разширяване на ценообразуването на въглеродните емисии към автомобилния транспорт и горивата за отопление също трябва да направи ценообразуването на въглеродните емисии по-малко регресивно.
Икономиките на ЕС вероятно ще останат по-отворени и ще прилагат по-високи цени на въглеродните емисии от техните търговски партньори. Така че приходите от ценообразуването на вътрешните въглеродни емисии ще продължат да надвишават разходите за ценообразуване на въглеродните емисии, включени в пакетите за потребление на европейските домакинства. Това би трябвало да позволи облекчаване на тежестта на цените на въглеродните емисии върху домакинствата с по-ниски доходи.
