България затвърждава позициите си като предприемачески хъб вътре в самата Югоизточна Европа (ЮИЕ). Това се случва на фона на привлечените инвестиции за 4 млрд. евро и наблюдавания ръст в броя сделки за периода от 2019 до 2023 от ЮИЕ, с което се изпреварват останилите европейски региони.
Доказателство за доброто представяне и перспективи пред предприемаческата екосистема в региона и в България е появата на 13 досега „компании – еднорози“ (компания, чиято оценка възлиза на 1 млрд. щатски долара – бел. авт.) като „Пейхоук“ (Payhawk), „Вива Уолет“ (Viva Wallet), „Инфобип“ (Infobip) и вероятни нови имена.
Към днешна дата, според изнесените данни, България има осем обещаващи „компании-еднорози“ – „Трейдинг 212“ (Trading 212), „ЛусидЛинк“ (LucidLink), „Дронамикс“ (Dronamics), „Ендуросат“ (Endurosat), „Шели Груп“ (Shelly Group), „Куонтив“ (Quantive), „Дайнамо“ (Dynamo) и „Хайпърсайънс“ (Hyperscience). Други 12 стартъпа се оценяват като „изгряващи звезди, а сделките, чиито изход на инвеститорите е характеризиран като „забележителен“, доближават 15.
Това са сред основните изводи от представения доклад на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA), изготвен със съдействието на „ПрайсУотърХаус Купърс“ (PwC) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – „Частните инвестиции в България и Югоизточна Европа 2024“ (Private Investment in Bulgaria & South Eastern Europe 2024) по време на конференция „Старт Ъп, България!“ (Start Up, Bulgaria!), съобщава БТА.
България се отличава съществено спрямо региона с показателите си за направени инвестиции на глава от населението и сделки на глава от населението и по броя финансово подкрепени нововъзникнали и нововъзникващи компании и това е видно в представените данни.
Ако инвестициите на глава от населението за ЮИЕ възлизат на 13 млн. евро, за България размерът е 41 млн. евро. При сделките статистиката отчита 7 на глава от населението за ЮИЕ, докато за България цифрата е 36. От споменатите 4 милиарда евро капитали, насочени към страните от Югоизточна Европа през 2019 – 2023 г., само към България са отишли 1 млрд. евро. Този свеж ресурс е предоставил възможност за финансиране от публичните и частните фондове, действащи на територията ѝ, да финансират 489 предприятия през разглеждания период. Размерът, според сравнителните данни в доклада, е далеч над втората по този показател Румъния и нейните 301 стартъпа.
Българската стартъп екосистема се оценява като добре развита с наличието на всички необходими за развитието ѝ стълбове – публични и частни; местни и чужди доставчици на капитал (от ранна фаза до етап на растеж). Като ключови за успеха ѝ фактори са изведени 77-те хиляди обучени ИТ кадри, 14 процента дял на самонаетите сред младото население (най-високо съотношение в ЕС) и ефективност на капитала от 5,6.
Като важна черта на предприемаческата среда в България докладът изтъква склонността ѝ тя да се самовъзпроизвежда, което ще рече, че успешните вътре имена остават ангажирани с процеса на развитие на екосистемата, от която местни стартъпи и фондове вече разширяват дейността си на международните пазари.
Предвид макро очакванията за „пресъхване“ на капиталовите потоци към високорискови инвестиции и стартъпи, екосистемата в България може да очаква обществена капиталова инжекция от между 520 – 620 млн. евро в периода от 2025 до 2029 г. Комбинацията от наличието на този ресурс и перспективите пред членството на България в еврозоната могат да „качат“ българската стартъп екосистема на следващото по-високо ниво и да утвърдят страната като предприемаческия хъб на ЮИЕ.
