През май 2024 г. средният 12-месечен темп на ХИПЦ инфлация в България е 5,1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова стабилност.
Така започва юнският конвергентен доклад на Европейската централна банка в частта си за България, като тази кратка констатация означава, че е почти невъзможно да спазим целта 1 януари 2025 година за влизане в еврозоната
От това, което е посочено още в доклада за страната ни става ясно, че инфлацията, макар и основен, не е единственият проблем, който ни спира за еврозоната:
Очаква се този процент да намалее постепенно през следващите месеци, тъй като затрудненията в доставките продължават да намаляват. Очаква се основната инфлация да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск върху заплатите на фона на затегнатите пазари на труда. Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4% през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9,5%. Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.
В момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1,9% от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг/БВП е 23,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%. Всъщност данните от долната графика ясно сочат, че по отношение на дефицита България е много по-добре от останалите страни, които са извън еврозоната.
Българският лев участва в ERM II през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс. Споразумението за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти на българските власти. В момента България работи за изпълнение на тези ангажименти след влизането и се насърчава да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който беше приет от Групата за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в „сивия списък“ на FATF юрисдикции под засилено наблюдение през октомври 2023 г.
За референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4,0% и по този начин са под референтната стойност от 4,8% за критерия за конвергенция на лихвените проценти. Разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) леко намалява, като в края на референтния период възлиза на 0,9 процентни пункта. Капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната.
Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора, предмет на условията и тълкуванията, посочени в раздел 7.1.
Позиция на българските институции:
В изявление на Българската народна банка и Министерски съвет се посочва, че България покрива всички критерии, остава само инфлацията за членство в еврозоната според редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка.
България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на страната да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен.
От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция.
Изтъква се, че българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната.
