През 2023 г. в ЕС приблизително 4,9% от хората на възраст 16 или повече години съобщават, че са изпитвали жилищни затруднения (ситуация, когато човек няма собствено жилище и е принуден да остане във временно настаняване). Този процент е значително по-висок при хората в риск от бедност или социално изключване (8,5%). От друга страна, само 3,9% от хората, които не са изложени на риск от бедност или социално изключване, съобщават, че са се сблъсквали с жилищни трудности през живота си.
Страните от ЕС с най-високи нива на жилищни затруднения сред хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, са Дания (18,4%), Финландия (17,5%) и Франция (17,1%). За разлика от тях, най-ниските нива са наблюдавани в Полша (1,9%), Италия (2,0%) и Унгария (2,1%).
България е сред страните с ниски нива на жилищни затруднения (1,5%), като в групата на хората, които не са в риск от бедност сме сред трите страни от ЕС с най-нисък процент (под 1%) на жилищни затруднения. Другите две са Полша и Унгария.
На ниво ЕС хората на възраст от 16 до 29 години и от 30 до 54 години съобщават за най-високи нива на затруднения при наемане, съответно 14,8% и 14,7%, докато този процент намалява до 12,8% за тези на възраст от 55 до 64 години и 6,7% за хората на възраст 65 години или над.
Данните показват, че хората в риск от бедност или социално изключване на всички възрасти страдат най-много от трудностите при наемане. Този модел обаче намалява с възрастта.
Когато се разглеждат хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, трудностите при наемане са по-високи – 27,7% за хората на възраст 30-54 години, следвани от 24,0% за хората на възраст от 55 до 64 години и 22,1% за тези от 16 до 29 години. Сред тези на възраст 65 или повече години, 12,9% от хората в риск от бедност или социално изключване съобщават, че имат затруднения с наемането на жилище, най-ниският дял.
