Емисиите на парникови газове от икономиката на ЕС през второто тримесечие на 2025 г. се оценяват на 772 милиона тона CO2-еквиваленти (CO2-екв.), което е намаление с 0,4% в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. (775 милиона тона CO2-екв.). Същевременно брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС се е увеличил с 1,3% през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същото тримесечие на 2024 г., сочат данните на Евростат.
Тримесечните оценки на емисиите на парникови газове допълват тримесечни социално-икономически данни, като например БВП или заетост.
През второто тримесечие на 2025 г. годишно увеличение на емисиите на парникови газове е отчетено за 14 държави от ЕС, намаление има в 12 държави от ЕС, а Естония е регистрирала стабилни стойности.
Най-големите намаления на парниковите газове са оценени за Словения (-8,6%), Нидерландия (-5,9%) и Финландия (-4,2%).
От 12-те държави от ЕС, които са регистрирали намаление на емисиите на парникови газове, 3 също са регистрирали спад в БВП си (Финландия, Германия и Люксембург). Останалите 9 държави от ЕС (Австрия, Кипър, Дания, Франция, Италия, Нидерландия, Румъния, Словения и Швеция) са намалели емисиите си, като същевременно са увеличили своя БВП.
На този фон България е втора в ЕС по ръст на емисиите и е сред едва петте страни от съюза, в които ръстът на CO2 надвишава този на БВП.
Икономическите сектори, отговорни за най-големите намаления на годишна база, са доставката на електроенергия, газ, пара и климатизация (-2,9%), производството (-0,4%) и транспортът и съхранението (-0,4%). За разлика от това, домакинствата са увеличили емисиите си с 1,0%.
