Българските граждани са доста по-взискателни към произхода на храните, които купуват в сравнение със средните стойности в ЕС. Това показва проучване на Евробарометър, свързано със селското стопанство и общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза.
60% от анкетираните българи (45% средно за ЕС) заявяват, че за тях е „много важно“ храната да се закупува директно от производителите на храни или има малко посредници между производителите на храни и потребителите.
Като друг значим фактор за потреблението (55% от анкетираните българи и 36% за ЕС) е производителите на храна да зачитат местната традиция и начин на отглеждане.
54% от българските потребители смятат за много важно храните да имат специфичен етикет, гарантиращ качеството на продукта. Тук „вного важно“ са отговорите на 36% средно в ЕС.
Единствето факторът „храната да идва от географска област, която познаваме“ събира под 50% от отговорите у нас „много важно“.
28% от анкетираните българи (27% средно за ЕС) смятат, че финансовата помощ на ЕС за земеделието е много малка. Но пък над половината от общо анкетираните граждани на ЕС (56%) смятат, че помощта е такава, каквато трябва да бъде. У нас на това мнение са 49% от анкетираните.
Иначе българите не са много „еко“ по отношение на селскостопанската продукция. 25% у нас (срещу 16% средно за ЕС) са против да плащат 10% повече за селскостопански продукти, които са произведени по начин, който ограничава въглеродния им отпечатък. Съгласните с това в българия са 41% срещу цели 57 на сто в ЕС.
Като цяло повечето граждани на ЕС смятат, че чрез ОСП ЕС изпълнява своята роля за осигуряване на стабилни доставки на храни по всяко време (81 %). Освен това около седем от десет респонденти считат, че ОСП допринася за устойчивото управление на природните ресурси (72 %), разработването на научни изследвания и цифрови решения в подкрепа на селското стопанство и хранително-вкусовия сектор (71 %) и засилването на ролята на земеделските стопани в хранителната верига (70 %). Освен това стимулирането на инвестициите и растежа и създаването на работни места в селското стопанство и хранително-вкусовия сектор (70 %), подпомагането на борбата с изменението на климата (70 %) и осигуряването на разумни цени на храните (69 %) също са ключов принос на ОСП. Повече от шест от десет респонденти също считат, че ОСП спомага за намаляване на регионалните различия (66 %) и насърчава младите хора да се присъединят към селскостопанския сектор (63 %).
Проучването също така показва силна оценка за земеделските стопани сред гражданите на ЕС, тъй като 92 % казват, че в ЕС селското стопанство и селските райони са важни за нашето бъдеще (в България 89%), като 52 % ги считат за „много важни“. Повече от половината (56 %) посочват, че равнището на финансовата подкрепа от ЕС за земеделските стопани, за да се подпомогне стабилизирането на доходите им, е правилно — увеличение с десет процентни пункта от 2022 г. насам и най-високото равнище от 2013 г. насам. Близо девет на всеки десет (88 %) са в полза на това ЕС да продължи да отпуска субсидии на земеделските стопани за осъществяване на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. Резултатите показват също, че 62 % са съгласни, че селското стопанство вече е допринесло значително за борбата с изменението на климата.
