Две проучвания на агенция Алфа Рисърч показват, че след 18 години членство в ЕС и присъединяването на България към Шенгенското пространство, влизането в Европейския икономически и паричен съюз (еврозоната) започва да се възприема като логична стъпка в процеса на евроинтеграция. 56% от гражданите и 64% от бизнеса са на мнение, че страната ни трябва да продължи процеса на интеграция така, както е заложено в договора ни за присъединяване.
Проучванията са проведени през периода 8-16 април и 22-28 май, като възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са по 1200 граждани над 16г. възраст. Отделно са анкетирани по 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.
Спрямо 2022г., когато агенцията прави аналогично проучване, е налице ръст на подкрепата за присъединяване към еврозоната. През 2022г. съотношението за и против е 33:50, през април 45 за срещу 49 против. Отчита се, че изявлението на президента Румен Радев за провеждането на референдум за готовността за приемане на еврото втвърдява и привърженици, и противници. През май социолозите регистрират почти пълен паритет между двете групи – 46.5% одобряващи присъединяването ни и 46.8% не одобряващи. Силно положителни остават нагласите на бизнеса (66%:34%), като динамика в тях почти не се наблюдава.
Предложението за референдум и организираните протестни действия не са повлияли съществено върху цялостното отношение към еврозоната, тъй като то се определя от по-устойчиви нагласи. Те обаче са катализирали определени притеснения и страхове – чисто икономически, но също опасения, породени от слаба информираност, или манипулативни твърдения в социалните мрежи. Основните от тях са свързани с краткосрочните ефекти от въвеждането и адаптирането към новата валута.
По отношение на близкото бъдеще, в съотношение 56%:35% гражданите се опасяват, че приемането й може да доведе до негативни за самите тях последици. При бизнеса оптимистичните очаквания преобладават, но също са налице притеснения за редица практически аспекти в процеса на въвеждане на еврото.
В дългосрочен план тенденцията се обръща – и граждани, и бизнес имат позитивни очаквания за ефектите от присъединяването към еврозоната – 48% по-скоро позитивни срещу 39% по-скоро негативни при гражданите и 61% позитивни срещу 35% негативни – при бизнеса.
- Най-силна е подкрепата за приемането на еврото сред жителите на столицата и големите областни центрове, сред по-младите, високообразованите, заети в модерни отрасли, със среден към висок икономически статус, част от тях учили или работещи в страни от ЕС, които виждат най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.
- Най-песимистични и с най-силни страхове са жителите на по-малките населени места и селата, с характерното за тях по-възрастно население. Освен тях обаче, по-високо равнище на песимизъм и съпротива има и сред хора в икономически активна възраст, със средно образование активни потребители на социалните мрежи.
- В средите на бизнеса най-категорични в одобрението си са представителите на по-големите фирми, с повече европейски партньорства, включени в международни вериги на доставки и респективно, прогнозиращи непосредствени позитиви за своя бизнес. Обратното, с по-високи от средните нива на песимизъм са микро компаниите с до 9 души заети, много от тях – в сферата на услугите, които имат ограничен обхват на дейност на територията на дадено населено място, както и част от фирмите в сектори строителство, транспорт, търговия, селско стопанство. Именно за тях ефектите от въвеждането на еврото са най-неясни и притеснителни. Микробизнесът в най-голяма степен се нуждае от подкрепа от страна на държавата.
Нарастването на контактите със страни от ЕС – за работа, обучение, бизнес, туризъм – превръща използването на еврото в позната практика за мнозинството от активните българи. Като граждани на ЕС от близо две десетилетия, три четвърти от сънародниците ни вече са пътували в страна-членка, а 35% сред тях – активно, т.е. от един до няколко пъти годишно. Основавайки се на преки, или косвени наблюдения, 69% от анкетираните са убедени, че в страните, които използват еврото, се живее по-добре. На обратното мнение са 11%.
На практическо равнище бизнесът изключително интензивно използва вече общата европейска валута – около 67% от фирмите заявяват, че по-често или по-рядко в практиката си вече имат разплащания в евро – с партньори, контрагенти, или клиенти.
48.8% от българските граждани само през последната година също са използвали евро; част от тях – и по няколко различни повода: за извършване на преки плащания (39%), при обявяване цената на недвижим имот или имущество (11%), като средство за спестяване (10%). Еврото е предпочитана валута и при извършване на по-големи сделки. 52% от анкетираните биха използвали евро при сделка с недвижим имот или автомобил, 37% – лева, а 1% – други валути.
Предвид тези практики, мнозинството от българите смятат, че ще се справят сравнително лесно при боравенето с новата валута.
Към момента предпочитаният начин на гражданите да обменят наличните левове, с които разполагат, е в банковите клонове – 69% възнамеряват да ги използват – преди, или след въвеждане на еврото. 16% отдават предпочитания на БНБ, като тук роля играе високото доверие към институцията и убедеността, че тя няма да вземе такси.
Интересно е, че към момента по-голям дял смятат да обменят левове през обменни бюра (9%), отколкото в пощенски клонове (6.5%). Вероятно е с увеличаване на информираността потенциалните ползватели на пощенски клонове да нараснат. Тъй като пощите ще бъдат най-популярни в малките населени места, отново остро се поставя въпросът за защита на възрастните и уязвими хора от измами и злоупотреби извън тези помещения.
Нивата на запознатост на българските граждани с въвеждането на еврото продължават да бъдат ниски, а често информацията, с която разполагат се базира на слухове и непроверени факти. 38% се оценяват като информирани, от които едва 9.6 на сто – като много добре запознати. 59% заявяват, че са неинформирани, от които 20% – изобщо неинформирани. Представителите на бизнеса се определят като много по-добре запознати – 74%, срещу 25% – незапознати. Дори и те обаче имат нужда от допълнителна конкретна информация по редица теми.
