Есенната икономическа прогнози на Европейската комисия, в частта си за България предвижда растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа. Очаква се увеличаването на доходите да подкрепи стабилния растеж на частното потребление. Инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПВУ), се очаква да укрепят брутното образуване на основен капитал, докато износът е настроен да догонва външното търсене.
През 2025 г. се предвижда инфлацията да намалее до 2,3%, преди да се ускори умерено през 2026 г. поради постоянната инфлация на услугите. Предвижда се фискалният дефицит да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г., движен от разходите за пенсии и заплати в публичния сектор. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,5% от БВП до 2026 г.
Според прогнозата българската икономика е готова да расте по-бързо – след шока в цените на енергията през 2022 г. и слабото външно търсене през 2023 г. Ръстът ще е подкрепен от от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция. Констатира се това, че през първата половина на 2024 г. личното потребление се е увеличило с 4,8% на годишна база на фона на силното увеличение на заплатите на фона на стегнатия пазар на труда и спадащата инфлация на потребителските цени.
Скоростта на нарастване на частното потребление се очаква да се забави през втората половина на тази година и през следващите две години на фона на намаляващия растеж на заплатите и по-високите нива на спестяване. Инвестициите в основен капитал се представиха по-слабо през първата половина на 2024 г., след стабилна експанзия през 2023 г., докато натрупването на запаси се възстанови след силното свиване миналата година. Очаква се средствата по ПВУ (които са силно застрашени от вътрешно-политическите условия, б.р.) да подпомогнат по-силна инвестиционна активност до 2026 г.
От ЕК обръщат внимание на това, че ръстът на заплатите се е ускорил допълнително, движен от стегнатия пазар на труда и въпреки спада на инфлацията. Принос за динамиката на съвкупната работна заплата има ръстът на заплатите в обществения сектор и увеличението на минималната работна заплата с 19,6% през януари 2024 г.
Прогнозира се пазарът на труда да остане стегнат, докато ограниченият и намаляващ набор от безработни и обезкуражено население ще поддържа заетостта почти постоянна. При тези условия се очаква фирмите да ограничат наемането на нови служители, като ограничат наддаването на заплатите и постепенно намалят растежа на номиналните заплати до средния исторически темп от около 8-9%.
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на България се очаква да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. спрямо 2% през 2023 г. Увеличенията на обществените пенсии и заплати, одобрени през 2022 г., продължават да оказват влияние през 2024 г. Развитието в разходната част надвишава нарастващите приходи от осигурителни вноски и преки данъци, които се възползват от благоприятната динамика на заетостта. Дивидентът от 100% за държавните предприятия остава в сила и усилията за увеличаване на събираемостта на приходите включват по-строг контрол върху стоките с висок фискален риск от 2024 г.
За 2025 г. се предвижда дефицитът леко да нарасне до 2,8% от БВП. Разходите за обществени пенсии и заплати се очаква да продължат да нарастват, но с по-бавни темпове, особено за пенсиите. От страна на приходите социалноосигурителните вноски се очаква да нарастват по-бързо от другите приходи, в съответствие с очакваното развитие на заплатите, докато се предвижда намаление на приходите от корпорациите.
За ЕС
В прогнозата за ЕС като цяло се посочва, че след продължителен период на стагнация икономиката на съюзът бележи скромен растеж, а процесът на дезинфлация продължава. Предвижда се растеж на БВП през 2024 г. от 0,9 % в ЕС и 0,8 % в еврозоната. Очаква се икономическата активност да се ускори до 1,5 % в ЕС и до 1,3 % в еврозоната през 2025 г., а през 2026 г. до 1,8 % в ЕС и 1,6 % в еврозоната.
Очаква се номиналната инфлация в еврозоната да намалее с над 50 % през 2024 г. — от 5,4 % през 2023 г. на 2,4 %, преди да спадне постепенно до 2,1 % през 2025 г. и 1,9 % през 2026 г. Очаква се процесът на дезинфлация в ЕС да бъде още по-рязък през 2024 г., като номиналната инфлация ще спадне от 6,4 % на 2,6 % през 2023 г. и ще продължи да намалява до 2,4 % през 2025 г. и 2,0 % през 2026 г.
В същото време прогнозата предупреждава, че несигурността и рисковете от влошаване на перспективите се увеличават. Продължителната агресивна война на Русия срещу Украйна и засиленият конфликт в Близкия изток пораждат геополитически рискове и рискове за енергийната сигурност. Допълнително увеличаване на протекционистките мерки от страна на търговските партньори би могло да смути световната търговия, което ще окаже натиск върху силно отворената икономика на ЕС.
На национално равнище несигурността на политиката и структурните предизвикателства в производствения сектор биха могли да доведат до допълнителни загуби на конкурентоспособност и да окажат натиск върху растежа и пазара на труда. Освен това забавянията в изпълнението на механизма за възстановяване и устойчивост или по-силното от очакваното въздействие на фискалната консолидация биха могли да забавят допълнително възобновяването на растежа. И накрая, неотдавнашните наводнения в Испания илюстрират драматичните последици, които нарастващата честота и мащаб на природните бедствия могат да имат не само за околната среда и засегнатите хора, но и за икономиката, се отбелязва в есенната икотомическа прогноза на ЕК.
