Буксува ли европейският екологичен преход? Доклад на Европейската сметна палата поставя под съмнение способността на ЕС да постигне своите цели за намаляване на парниковите газове в изключително стратегическата област на транспорта.
Започнат с голям апломб от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през декември 2019 г., Европейският зелен пакт (Green Deal) цели постигане на климатична неутралност до 2050 г. В основата на този проект е преходът към електрически батерии, тъй като само на автомобилния транспорт се падат една пета от емисиите на CO2 в ЕС.
Европа инвестира активно в този сектор, в който се стреми да се превърне във водеща световна сила. Това се изразява в забраната за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 година. Според експерти, тази мярка трябва да позволи постигането на въглеродна неутралност в сектора, т.е. установяване на равновесие между емисиите произведени от автомобилите и абсорбцията на парниковите газове.
Все пак, въпреки постигнатия значителния напредък и инвестициите в размер на осем милиарда евро от страна на правителствата, Европейският съюз „изостава“ в „световната надпревара за батерии“, изразява тревогата си Европейската сметна палата в новия си доклад.
Трудностите са свързани както с международната обстановка, така и с липсата на визия за производствените възможности за батерии, с контрола на финансирането и с доставката на суровини. France 24* разговаря с одиторката на доклада до Сметната палата Анеми Туртелбоом…
Докладът изброява редица слаби места в производствената стратегия за електрически батерии в Европа. Кои, според вас, са най-проблемните аспекти?
Първо решихме да направим одит на батериите поради огромната важност на проблема. Смята се, че броят на електрическите автомобили в Европейския съюз ще се увеличи от няколко милиона днес до 30 милиона през 2030 година. Следователно, батерията е инструмент, който ще ни позволи да постигнем въглеродна неутралност, но също така и икономически суверенитет на ЕС, чрез преместване на производствените вериги на континента.
Това включва както изграждането на мега заводи, така и осигуряване на доставките на суровини. В тази област обаче Европа зависи до голяма степен от вноса от трети страни и по-специално от Демократична република Конго, Китай и Чили. Бяха започнати преговори, но на този етап ЕС не успя да сключи споразумение за свободна търговия, което прави уязвима неговата индустрия. Освен това, тази зависимост е още по-тревожна, тъй като засяга малък брой държави, в които понякога възникват проблеми с политическото управление или дори с политическата стабилност.
Освен проблема с доставките, констатирахме значително разминаване между целите на ЕС и контрола над производствения процес. От една страна, имаме много ясното решение за забрана на продажбата на нови автомобили с топлинни двигатели от 2035 г., а от друга – оценки за бъдещето на европейските батерии, изградени на основата на остарели данни. Те се базират на индустриални проекти в процес на разработка, но няма гаранция, че няма да се преместят, ако другаде им бъдат предложени по-добри условия.
Оценката за нуждите ни от първични суровини също поставя проблем, тъй като се основава на документи от преди няколко години. Беше мобилизирано огромно финансиране, но тук отново ни липсва цялостна визия за оптимизиране на тези инвестиции.
Накратко, Комисията постави каруцата пред коня. Тези недостатъци и липсата на количествено определена цел не ѝ позволяват да контролира европейската конкурентоспособност и равновесието между търсенето и предлагането.
Докладът също така предупреждава за въздействието на няколко негативни външни фактора като инфлацията или мерките на агресивния американски протекционизъм. Какви са рисковете за Европа?
Разбира се, Европа не е единствена на пазара на електрическите батерии. Всичко ни кара да смятаме, че жестоката световна конкуренция за суровините ще предизвика недостиг в краткосрочен план. От 2025 г. осигуряването на доставките ще стане много по-трудно поради очаквания голям ръст в търсенето.
Съществува опасност тази ситуация да доведе до скок на производствените разходи за батериите, които в момента представляват 40% от цената на електрическата кола, и следователно ще я направят непривлекателна за потребителите.
Производството на батерии също изисква много енергия, което създава проблем поради високата инфлация, свързана с войната в Украйна.
И в крайна сметка, Европа може да види как нейните индустриални проекти заминават за Съединените щати, които създадоха система от значителни субсидии за насърчаване на закупуването и производството на електрически автомобили, батерии и суровини, произведени на тяхна територия.
Реалистична ли е целта за постигане на климатична неутралност на сектора до 2035 година?
Изглежда почти невъзможно ЕС да постигне целта за „нулеви въглеродни емисии“ през 2035 г. със собственото си производство. Ще се наложи масов внос на батерии и електрически автомобили, което представлява опасност за нашата индустрия. Батерията „произведена в Европа“ може бързо да се изтощи. Така освен предизвикателството, свързано с климата, става дума и за защита на един икономически отрасъл. Автомобилната индустрия осигурява повече от 12 милиона работни места в рамките на ЕС.
Проблемът е, че освен масовият внос, единствената друга възможност е да се отложи целта за въглеродна неутралност в транспортния сектор след 2035 г., което би причинило тежки въздействия върху климата. Ето защо вече не можем да си позволим да караме напосоки. Имаме нужда от ясни и точни статистически инструменти, които да позволят на ЕС да определи реалистични производствени цели за бъдещето.
Сред мерките, които трябва да съпътстват прехода към елктрическите автомобили, е повторното пускане в експлоатация на мините в Европа. Това съществен аспект ли е? Може ли то да ни позволи да постигнем суверенитет относно доставките на суровини? Каква би била екологичната цена?
Мините могат да помогнат, но в момента това не е достатъчно за компенсиране на суровините, внасяни от трети страни. От откриването на една мина до пускането ѝ в производство минават между 12 и 16 години. Имаме същия проблем с рециклирането, което не представлява решение в краткосрочен план, защото нямаме достатъчно батерии в обращение.
Към това трябва да се добави и екологичната цена за откриване на една мина и рециклирането, което потребява много енергия, макар че този аспект не е пряка част от проблемите, анализирани в нашия доклад.
Прибягването до електрически батерии изглежда ли все още като решение? Може ли да се превърне в крайна сметка във финансова дупка, която не е особено ефикасна от екологична гледна точка?
Кам настоящия момент трябва да признаем, че няма много други решения. Комисията проявява голям интерес към водорода и осигурява финансиране, но тази технология не може да бъде алтернатива в краткосрочен план.
Електрическите автомобили остават приоритет на ЕС. Европейската индустрия за батерии изостава от своите конкуренти, особено от Китай и в по-малка степен от Съединените щати. Тя трябва да бъде по-внимателна към суровата реалност на икономическите политики, особено по въпроса за достъпа до суровини и конкурентоспособността на разходите. Това е абсолютният приоритет, за да може Европа да се надява, че един ден ще стане наистина конкурентна на този пазар. Не трябва да губим надежда, но е вярно, че този анализ показва, че ситуацията е тревожна.
*Превод Георги Саулов
