Без продължаващи инвестиции в тези области, светът би губил всяка година от глобалния петролен баланс обем, равняващ се на комбинираното производство на Бразилия и Норвегия.
Средният темп, с който производството на нефт и газови находища намалява с времето, се е ускорил значително в глобален мащаб, основно заради по-голямата зависимост от шистовите и дълбоководните офшорни ресурси. Това означава, че компаниите трябва да работят много по-усърдно, отколкото преди, само за да поддържат сегашните нива на производство, изтъква нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Международният дебат за бъдещето на нефта и газа често се фокусира върху тенденциите при търсенето, докато факторите, влияещи върху предлагането, получават далеч по-малко внимание. Новият доклад на агенцията „Последици от темповете на спад на нефтени и газови находища“ цели да балансира този дебат, като се опира на предишни значими анализи относно темповете на спад и изследва какво се е променило. Анализът се базира на производствени данни от около 15 000 нефтени и газови находища по света.
„Само малка част от инвестициите в добива на нефт и газ се използва за задоволяване на нарастващо търсене, докато близо 90% от тези инвестиции ежегодно отиват за компенсиране на загубите от съществуващи находища“, заявява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Темповете на спад са „слонът в стаята“ във всяка дискусия за инвестиционните нужди в нефт и газ, а нашият нов анализ показва, че те са се ускорили през последните години. В случая с нефта, липсата на инвестиции в добива всяка година би премахвала от глобалния баланс обем, равняващ се на комбинираното производство на Бразилия и Норвегия. Това означава, че индустрията трябва да тича много по-бързо, само за да стои на едно място. И трябва внимателно да се отчита какви могат да бъдат последствията за пазарния баланс, енергийната сигурност и емисиите“, изтъква той.
Темповете на спад варират значително според вида и географията на находищата. Супергигантските петролни находища на сушата в Близкия изток намаляват с под 2% годишно, докато по-малките офшорни находища в Европа отбелязват средно над 15% спад годишно, сочи докладът. Добивът от шистов нефт и газ намалява още по-рязко: без инвестиции производството спада с над 35% за една година и с още 15% през втората година.
През 2010 г. спиране на инвестициите в добива би намалило петролните доставки с малко под 4 милиона барела на ден (mb/d) всяка година. Днес тази цифра е 5.5 mb/d, докато темповете на спад при природния газ са се увеличили от 180 милиарда кубически метра (bcm) годишно до 270 bcm.
На този фон, поддържането на глобалното производство на нефт и газ на постоянни нива във времето би изисквало разработването на нови ресурси. Дори при продължаващи инвестиции в съществуващи находища, анализът на МАЕ показва, че до 2050 г. ще са необходими над 45 mb/d нефт и близо 2000 bcm газ от нови конвенционални находища, за да се поддържа днешното ниво на производство. Това е равносилно на добавянето на общото производство на трите най-големи производители взети заедно. Тези количества биха могли да се намалят, ако търсенето на нефт и газ започне да спада.
Докладът също така подчертава, че отнема средно почти 20 години от издаването на лиценз за проучване на нефт и газ до първото производство, включително почти десетилетие за откриване на нови находища и още едно десетилетие за оценка, одобрение и изграждане.
