Една от работодателските организации – АИКБ, е внесла вчера в парламентарната икономическа комисия две свои предложения по темата за минималната работна заплата. Припомняме, днес проектът на БСП за промени в Кодекса на труда, свързани с МРЗ мина на първо четене в пленарна зала и ако бъде приет окончателно минималната заплата ще се фиксира като 50% от средната за предходните 12 месеца.
Първото предложение на бизнесът е брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за предходната година.
В мотивите се посочва, че в предложението на БСП е допуснато разминаване между вида на минималната месечна работна заплата и средната работна заплата, която се използва във въведената със законопроекта формула за определяне на минималната работа заплата като функция на средната работна заплата. Минималната месечна работна заплата, която се визира в законопроекта е нетна работна заплата, докато разглежданата средна месечна работна заплата е брутна.
С предложението на АИКБ вече няма да има противоречие между разглежданите параметри. Това е от съществено значение, защото в противен случай възниква явно противоречие. Въпросът е дискутиран многократно по време на обсъжданията на предложената формула за определяне на минималната месечна работна заплата като функция на средната брутна работна заплата и по този въпрос има принципно съгласие между социалните партньори, че трябва да се предложи решение което направи двата разглеждани параметъра да са или и двата брутни или и двата нетни.
В мотивите се изтъква още, че алтернатива на това предложение би било НСИ да съобщава своевременно размера на средната нетна месечна работна заплата, но по наше мнение предложеното решение изисква по-малко допълнителни организационни действия.
Вариантът на бизнеса създава едно по-рационално, адекватно и приложимо разполагане във времето на определянето на минималната брутна работна заплата чрез прилагането на предложената в законопроекта формула. Самата формула не подлежи повече на обсъждане след приемането на законопроекта на първо четене и след уеднаквяването на минималната и средната месечна работна заплата като брутни, изтъкват още мотивите.
Второто аллтернативно предложение на АИКБ е брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 60 на сто от медианната работна заплата за месец юни на текущата година, но не по-малък от размера на действащата брутна минимална работна заплата.
Уточнява се, че медианна заплата е брутната работна заплата, която получава работникът или служителят, който е в средата на списък, съдържащ всички заети лица, подредени в низходящ ред според размера на получаваното трудово възнаграждение.
В мотивите се изтъква, че наскоро приетата европейска директива за адекватност на минималната работна заплата всъщност реферира не само към средната брутна работна заплата като възможен параметър, който да служи за ориентир за адекватността на минималната работна заплата. Директивата реферира и към медианната работна заплата, като предлага ориентировъчно минималната работна заплата да кореспондира на 60 на сто от медианната работна заплата.
Според бизнеса използваните аргументи в предварителните дебати против въвеждането на медианната работна заплата като параметър са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. Те се свеждат до тезата, че медианната заплатасе оповестявала само веднъж на четири години. Министерският съвет, МТСП или НСИ имат възможността да изчисляват медианната работна заплата с каквато честота във времето поискат. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно.
Според АИКБ предложението им е по-препоръчителният вариант не само защото е така изброен в проекта на Директива за минималната работна заплата, но и защото медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин.
СРЗ се влияе пряко от минималната работна заплата. По този начин се получава финансово „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата, води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък. В случай, че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да има, изтъкват вносителите.
