Широк сегмент от бизнеса у нас изрази категоричното си неприемане на идеята на Министерски съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) за нуждите на органи на изпълнителната власт. Проектът на постановление е публикуван в Портала за обществени консултации.
Сред организациите изразили ясното си становище против това намерение са АИКБ, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ Клъстер), Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), Британско-българската търговска камара, Демократичен център, както и от редица компании в ИТ бранша.
От АИКБ детайлно мотивират становището си против идеята на МС. Според тях тя ще има:
- Негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и потребителите
- Въздействие върху бюрокрацията и административната тежест, разходи на заинтересованите страни
- Риск от блокиране на доставките на компютри и периферни устройства
- Конфликт на интереси и липса на независимост в осъществяването на контролни функции
- Липса на детайлна и обоснована оценка на въздействието, базирана на задълбочен анализ и консултации със заинтересованите страни
Сред мотивите си от АИКБ изтъкват, че тъй като обществените поръчки ще бъдат централизирани, съществува сериозен риск големите доставчици да доминират пазара. Това ще създаде предпоставки за възможна злоупотреба с господстващо положение, както и ще ограничи възможностите на нови компании да навлизат на пазара и да предлагат конкурентни решения. Когато няколко големи компании доминират в доставките на конкретни продукти и услуги, ще се създават предпоставки и за неформални и нерегламентирани споразумения по отношение на цени, срокове, условия на доставка и т.н., което ще компрометира поставената цел за договаряне на найдобрите условия.
От друга страна, посочва асоциацията, централизираните обществени поръчки, за да постигнат очакването за икономия от мащаба, изискват високо ниво на стандартизация на търгуваните продукти и услуги. Рамковите споразумения се сключват за дълъг период от време (до 4 години), което в силно развиващия се свят на технологиите е твърде дълъг период, в който да са фиксирани технически параметри. Това значително ще намали гъвкавостта и адаптивността към нови технологии, тъй като условията по рамковите споразумения няма как да бъдат достатъчно бързо актуализирани за силно динамичния ИКТ сектор. Това ще се отрази негативно на внедряването на иновации в държавата, която има нужда с бързи темпове да навакса изоставането по отношение на дигитализацията на своите процеси и услуги.
Освен това, обръща се и внимание на факта, че процесите по централизирани обществени поръчки са доказано по-тромави и бюрократични в сравнение с децентрализираните модели. Големият обхват на централизираните търгове изисква по-дълго време за подготовка и провеждане, което може да доведе до забавяне в доставките на ключови продукти или услуги в силно динамичен сектор като ИКТ. Въпреки твърденията за спестяване на административни ресурси, централизираните поръчки изискват поддържането на сложна координация и комуникация между администрациите и Централния орган за покупки. Това ще доведе до увеличаване на административната тежест върху отделните институции, които ще трябва да подават заявки, да съгласуват спецификации и да отговарят на изискванията на централизираните процедури.
Изразявайки становище си предложението на МС да не бъде прието, АИКБ предлага Министерството на електронното управление (МЕУ), като ресорно министерство в областта на електронното управление и ИКТ, да осъществява ефективен мониторинг и контрол над предвидените инвестиции за закупуване на компютри и периферни устройства от страна на администрациите, в рамките на правомощията си по контрол на бюджетен процес. МЕУ може да публикува периодично (веднъж на тримесечие например) информация от пазарни проучвания за ценови диапазони (от – до) на типове стандартизирани компютърни конфигурации и периферни устройства.
От своя страна ИТ браншът посочва в своето негативно становище, че планираната реформа за създаване на ЦОПСИКТ ще окаже на практика най-голямо и най-осезаемо въздействие именно на малките и средни предприятия в България, като ще постави поредната пречка пред тях да участват активно и равноправно в един голям по своя обем пазар – този на ИКТ в публичния сектор.
По данни на Министерството на иновациите и растежа, в рамките на Европейския съюз микро, малките и средните предприятия осигуряват заетост на над 100 милиона души и произвеждат повече от половината БВП в Европа. В България МСП допринасят за 75,7% от общата заетост и за 65,3% от добавената стойност в икономиката.
Те имат голямо значение за растежа и конкурентоспособността на европейската и българската икономика. Тези предприятия, предвид тяхната гъвкавост, са източник на иновативни решения в отговор на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и ефективното използване на ресурсите.
Цитира се и доклада за Състоянието на малките и средни предприятия в България през 2022 година, според който МСП в България по данни на НСИ са 412 124 бр, което е 99,81% от общия брой предприятия. През 2021г общо заетите лица в икономиката на България са 2 128 74 души, като в МСП са заети 1 576 797 души, което е 74% от общия брой.
Малките и средни предприятия продължават да бъдат гръбнака на националната ни икономика, като към 2021г МСП са отговорни за реализирането на почти 2/3 от Брутната добавена стойност (БДС) в страната (66,5%). БДС е стойността, която се добавя в процеса на производство от съответната икономическа дейност (отрасъл, бранш, сектор). В този смисъл БДС се явява основен измерител на икономическата активност, производителността и ефективността в съответния сектор и МСП са наистина гръбнака и двигателя на българската икономика, тъй като има трайна тенденция БДС при МСП да нараства с по-големи темпове, отколкото при големите предприятия.
В частност ИКТ сектора в България генерира близо 8% от Брутната добавена стойност (по данни на Евростат към 2021г), с дял от близо 6% от общата заетост в бизнес икономиката (частния сектор) на страната (отново по данни на Евростат към 2021г).
Тези цифри очертават огромния мащаб на една от ключовите заинтересовани и пряко засегнати страни от предложения механизъм за осъществяване на централизирани поръчки чрез създаване на ЦОПСИКТ, подчетрата позицията на БРАИТ.
