През 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет, като за десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (92.8%), а с най-нисък е Северозападният район – 82.6%.
От домакинствата, живеещи в градовете, 91.8% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 77.0%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 97.7% от тях имат достъп до интернет, при 87.1% за домакинствата без деца, сочат данни на НСИ.
През 2023 г. 79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп – 33.5%. Удобството на преносимите устройства води до намаляване на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет, като относителният им дял е с 5.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.
През 2023 г. 29.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, най-често с цел:
- достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции – 16.5%;
- изтегляне/отпечатване на официални документи и формуляри – 13.3%;
- получаване на информация (за услуги, помощи, права, нормативни актове, работно време) – 9.3%;
- подаване на данъчна декларация онлайн – 9.2%.
При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете – съответно 31.3 и 28.1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59.8%), при едва 6.8% за лицата с основно и по-ниско образование.
Електронна търговия
През 2023 г. 45.2% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил повече от два пъти. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападния и Североизточния район – съответно 57.4 и 43.4%, а най-малко – в Северен централен район (37.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 47.2 и 43.1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70.4%), както и хората във възрастовата група 25 – 34 години (65.6%).
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
- дрехи, обувки и аксесоари – 78.1% ;
- услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) – 35.9%;
- козметика, продукти за красота и здраве – 30.4%;
- доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг – 26.9%;
- спортни стоки (без спортно облекло) – 25.3%;
- транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) – 24.6%;
- билети за културни или други събития – 22.6%;
- лекарства, хранителни добавки, витамини – 17.1%.
От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 95.5% купуват стоки и услуги от търговци от България, 27.4% от търговци от държави – членки на ЕС, а 12.9% пазаруват онлайн от други държави. От частни лица чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 21.3% от потребителите. 43.8% от пазарувалите онлайн правят между една и две покупки, а 35.9% купуват стоки и услуги от три до пет пъти.
Цифрови умения
През 2023 г. 35.5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53.2%), а най-нисък във възрастовата група 65 – 74 години – 7.3%. Повече от половината живеещи в Югозападния район (51.5%) имат основни или над основните цифрови умения, докато в Южния централен район относителният им дял е 22.5%.
Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41.5%, 30.4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26.5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.
32.2% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 36.6% проверяват нейната достоверност чрез:
- проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет – 76.5% ;
- обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет – 44.2%;
- проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет – 38.9%.
Почти една четвърт от лицата (23.8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.4%), сексуална ориентация (46.4%) или расов и етнически произход – 44.2%.
