БНБ ревизира леко надолу прогнозата си за БВП на България за настоящата и следващата година. В мартенското издание на Макроикономическата прогноза цифрите бяха 2.2% за 2024 година и 3.3 за 2025-та. В юнката прогноза те са съответно 2.1 и 3.2.
Според техническите допускания растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март 2024 г. Допусканията предполагат външното търсене да нарасне с 1.6% през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3.5% през 2025 г. и 2026 г. Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт.
Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през същия период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 2.5% през 2024 г. и с темпове в интервала от 2.4% и 3.9% през 2025 г. и 2026 г.
Очакванията на пазарните участници са за продължаващо понижаване на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната през целия прогнозен хоризонт.
БНБ очаква прогнозираният растеж от 2.1 да се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г.
Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2025 г. и след това да се забави до 2.9% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.
Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5%. Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари.
Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се очаква базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024–2026 г., следвани от хранителните продукти. От БНБ очакват темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да възлезе на 2.8% в края на 2025 г. (при средногодишна инфлация от 2.7%) и да се забави до 2.6% в края на 2026 г. (при средногодишна инфлация от 2.7%).
БНБ констатира отново, че цикълът на затягане на паричната политика на ЕЦБ от 2022 г. до 2024 г., както и повишаването на ставката на задължителните минимални резерви на банките до 12%, предприето от БНБ през 2023 г., имат ограничен ефект върху лихвените проценти по депозити и кредити в сектора на домакинствата в условията на запазващ се висок приток на привлечени средства, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор в България.
БНБ прогнозира слабо повишаване на лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити, което да продължи главно до края на 2024 г. и да бъде по-ограничено от прогнозираното в предходната прогноза на БНБ от март.
През 2025 г. и 2026 г. се очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити да се задържат близо до нивата, достигнати в края на 2024 г. Според прогнозата лихвените проценти по нови кредити за домакинствата ще следват слаба възходяща тенденция през прогнозния период, докато лихвените проценти по новоотпуснати фирмени кредити се очаква да се понижават от края на 2024 г. до края на 2026 г., като следват динамиката на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната.
Годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор се очаква да остане висок в условията на запазващите се предпочитания на домакинствата за спестяване под формата на банкови депозити, но да се забави до 8.4% в края на 2024 г. и допълнително до 7.6% и 7.5% в края на 2025 г. и 2026 г. в съответствие с прогнозираното забавяне на растежа на заплатите.
БНБ прогнозира годишният растеж на кредита за неправителствения сектор да се забави до 11.0% в края на 2024 г. и допълнително до 8.5% и 7.9% съответно през 2025 г. и 2026 г., като прогнозата отчита очакваното понижаване на инфлацията, забавянето на растежа на частното потребление и очаквания по-нисък растеж на цените на жилищата.
