Пресцентърът на БНБ разпространи изисквания, приети от Управителния съвет на БНБ, обхващащи сектор „Домакинства“ и които се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на България:
- Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O) следва да е в размер не по-висок от 85%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ;
- Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане (DSTI-O) следва да е в размер не по-висок от 50%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ;
- Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години. Матуритетът се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ.
Изискванията влизат в сила от 1 октомври 2024 г., като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да приведат дейността си по отпускане и предоговаряне на кредити съобразно установения срок.
От БНБ посочват, че е допустимо одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания, като общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. С цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.
Заявява се, че въпросното решение представлява последващ етап от формализирания процес на оценка на рисковете при кредитирането, обезпечено с ЖНИ, включващ разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност.
На тази основа направеният периодичен анализ показва, че кредитната активност в сегмента продължава да се характеризира с изразен кредитен растеж, който допълнително се ускорява през второто тримесечие на 2024 г. Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система.
Отбелязва се все пак, че за момента не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали. С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план.
В заключение от УС на централната банка уточняват, че приетото решение няма възпиращ кредитната дейност характер, а следва надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС.
Малко, след като горното решение на УС стана известно, пресцентърът на БНБ публикува блиц интервю за БТА на управителя на централната банка Димитър Радев:
Г-н Радев, БНБ обяви изисквания за показатели за кредитни стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Бихте ли обобщили за какво точно става въпрос?
Става въпрос за задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, които влизат в сила от 1 октомври т.г. по три линии: първо, съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението – 85 на сто; второ, съотношение между размера на месечното плащане по дълга и месечния доход на кредитополучателя – 50 на сто; и трето, максимален срок по договора за кредит – 30 години.
Допускате до 5 на сто от ипотечните кредити да се отклоняват от тези изисквания. Защо?
За да се обхванат специфичните случаи.
Например?
Например, когато освен жилищен недвижим имот се използва и друг вид обезпечение.
Вие на няколко пъти през последната година посочихте, че БНБ има готовност да въведе подобни мерки. Защо точно сега?
Ние реагираме на тенденциите на ипотечния пазар, които се задълбочават през последните месеци и за които редовно информираме публиката. Това решение е логична стъпка в системния ни подход по тази тема. Нека да напомня, че по-рано тази година ние преминахме от статистическо към надзорно наблюдение на ипотечното кредитиране със съответни задължителни изисквания към банките.
Ще успеят ли банките да се подготвят за изпълнението на тези мерки от 1 октомври?
Без всякакво съмнение. Системата за ефективно управление на процеса е напълно изградена и включва методология, отчетност и механизми за контрол.
Какъв е очакваният ефект след прилагането на мерките?
Очакваният и търсен ефект е овладяване на експанзията, а не стагнация, по отношение на кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
И последно, по отношение на потребителите, как тези мерки ще се отразят на кредитополучателите? Ще бъдат ли засегнати по някакъв начин съществуващите ипотечни кредити?
Не, съществуващите договори за кредит не се засягат от тези мерки. Те се отнасят само за новите кредитополучатели като идеята, наред с всичко друго, е те да се предпазят от прекомерни дългове.
