Европейската комисия публикува доклада си за състоянието на енергийния съюз за 2024 г. В него от една страна се описва как ЕС се е справил с безпрецедентните предизвикателства в областта на енергийната политика по време на мандата на настоящата Комисия, предоставяйки на съюза регулаторна рамка за осъществяване на прехода към чиста енергия и полагане на основите за подновен икономически растеж и конкурентоспособност.
От друга страна се посочват основните приоритети и предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени.
Основните констатации за моментното състояние:
- През първата половина на 2024 г. половината от производството на електроенергия в ЕС идва от възобновяеми източници.
- Делът на руския газ във вноса в ЕС е намалял от 45 % през 2021 г. на 18 % до юни 2024 г., докато вносът от доверени партньори като Норвегия и САЩ се е увеличил.
- Намалено е търсенето на газ между август 2022 г. и май 2024 г. с 138 милиарда кубични метра.
- ЕС постига своята цел от 90 % за съхранение на газ през зимата на 19 август 2024 г., много преди крайния срок 1 ноември.
- Цените на енергията са по-стабилни и остават значително под върховите равнища на енергийната криза от 2022 г.
- Емисиите на парникови газове в ЕС намаляха с 32,5 % от 1990 г. до 2022 г., докато икономиката на ЕС нарасна с около 67 % през същия период.
- На международно равнище ЕС оглави глобалната инициатива за утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници и удвояване на подобренията на енергийната ефективност като част от прехода от изкопаеми горива, която беше одобрена от всички страни на COP28 в Дубай.
Подчертава се значителния напредък, постигнат по отношение на енергията от възобновяеми източници. Вятърната енергия изпреварва природния газ, за да се превърне във втория по големина източник на електроенергия в ЕС след ядрената енергия, а през първата половина на 2024 г. възобновяемите енергийни източници генерираха 50 % от електроенергията в ЕС. През 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС поднови низходящата си тенденция, като спадна с 4,1 %.
От комисията отбелязват обаче, че усилията за енергийна ефективност ще трябва да бъдат допълнително увеличени, за да може ЕС да постигне целта за намаляване на крайното потребление на енергия с 11,7 % до 2030 г. Необходими са допълнителни подобрения, не на последно място в електрификацията на отоплителното оборудване във всички области и в темпа на саниране на сградите. Необходими са по-големи усилия за справяне с високите цени на енергията. Това е от ключово значение за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и за ускоряване на инвестициите в европейските интегрирани инфраструктурни мрежи, които са от съществено значение за електрификацията на европейската икономика.
В доклада се припомня, че всички държави членки трябва да представят окончателните си актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата възможно най-скоро, за да се гарантира колективното постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. Оценката на проектите на актуализирани НПЕК, публикувана през декември 2023 г., показва, че държавите членки са предприели стъпка в правилната посока, но това все още не е достатъчно за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и трябва да вземат предвид препоръките на Комисията за окончателните си планове.
Сред предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени са недостатъчната мотивация по отношение на възобновяемите енергийни източници и целите за енергийна ефективност, увеличаването на енергийната бедност, разликата в цените на енергията в сравнение с други световни конкуренти и риска от нови стратегически критични зависимости.
Повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността
Доклад обръща внимание на необходимостта от надграждане на партньорства с промишлеността, за да се ускори разработването на технологии за нулеви нетни емисии и да се укрепи производствената база на ЕС. Промишлените алианси като Европейския алианс за акумулаторните батерии, Европейския алианс за чист водород, Алианса на слънчевата фотоволтаична промишленост, промишления алианс за веригата за създаване на стойност във връзка с възобновяемите и нисковъглеродните горива и Алианса за малки модулни реактори ще играят важна роля. Диалозите на Комисията за чист преход с промишлеността и социалните партньори ще подкрепят изпълнението на Европейския зелен пакт.
Фондът за иновации с прогнозния си бюджет от около 40 милиарда евро до 2030 г. също играе решаваща роля. Европейската водородна банка, финансирана от Фонда за иновации в рамките на СТЕ на ЕС, функционира и проведе първия успешен кръг от търгове на ЕС за възлагане на близо 720 милиона евро на 7 проекта за водород от възобновяеми източници в Европа.
Предоставяне на повече права на потребителите в прехода към чиста енергия
С новото законодателство за енергийния пазар, като например реформираната структура на пазара на електроенергия, най-уязвимите ще бъдат по-добре защитени от изключване. В случай на криза с цените на природния газ държавите членки могат да въведат мерки за защита на потребителите и да гарантират достъп до енергия на достъпни цени и основни социални услуги. Това включва намеса в определянето на цените на дребно с цел предпазване на потребителите от прекомерно високи цени.
Социалният фонд за климата също ще бъде ключов инструмент за мобилизиране на най-малко 86,7 милиарда евро за периода 2026—2032 г., финансирани от приходи по СТЕ и най-малко 25 % съфинансиране от държавите членки. Фондът ще подкрепя структурни мерки и инвестиции в саниране за енергийна ефективност, достъп до финансово достъпни и енергийно ефективни жилища, чисто отопление и охлаждане и интегриране на енергията от възобновяеми източници, както и в мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. Съществува и възможност за предоставяне на временно пряко подпомагане на доходите.
