Сега 23% от производството на електроенергия в Европейския съюз се осигурява от вятърна и слънчева енергия, според едно проучване, посветено на енергийния преход. Предизвикан от безпрецедентна климатична криза, този „зелен скок“ поражда нови надежди за околната среда. Но можем ли да смятаме, че това е траен повратен момент, след като той съвпада с началото на войната в Украйна? Ето един противоречив анализ на четирима инженери, специалисти в областта на енергетиката, представен от France 24*.
Обещания ли са това за „климатична пролет“ в разгара на зимата? Такива са изводите от годишното проучване на мозъчния тръст Ember за енергията и климата. Енергийната криза, породена от конфликта в Украйна, принуди Европейския съюз (ЕС) да спести за една година 12 милиарда евро от вноса на газ, докато същевременно слънцето и вятърът сега осигуряват 23% от общото му производство на електроенергия – дял, който е по-голям от този на газа и въглищата и надхвърля и най-оптимистичните прогнози.
Нахлувайки в Украйна, Владимир Путин, без да иска ускори световната декарбонизация с пет до десет години, пише с предпазлив ентусиазъм The Economist. Как се обяснява това? Климатичната опасност от изкопаемите горива със сигурност беше известна на всички, но войната пред вратите на Европа брутално ѝ напомни за геополитическите предимства на енергийния преход.
Доста преди началото на широкомащабната инвазия в Украйна, започната от Русия на 24 февруари 2022 г., слънчевата и вятърната енергия вече бяха двете енергии, в които страните от ЕС инвестираха най-много, припомня Никола Бергман, изследовател в областта на климатичните и енергийните политики в Института за устойчиво развитие и международни отношения (IDDRI). Също за Сирил Кормие, инженер, специализиран в енергийния преход, възходът на вятърната и слънчевата енергия е резултат от проекти, създадени години по-рано. Добрите резултати, които показват слънцето и вятърът се дължат в не малка степен и на метеорологичните условия, особено благоприятни за тези две енергии през 2022 г., не пропуска да отбележи Ember в проучването си.
Въпросът за съхранението на енергията
Във време, когато притесненията за климата са особено големи, перспективата природните сили да снабдяват Европа с все повече електричество изглежда добра новина. Но Тиери Брос, енергиен съветник в Енергийния център на Института Жак Делор, ни връща на земята: непостоянни, слънчевата и вятърната енергия са силно зависими от капризите на времето.
Непостоянство, което повишава цената. Несъвпадането на времето на производството на енергията и времето на нейното потребление изисква допълнителни разходи, за да се адаптира електрическата мрежа към природните дадености. И това е така, дори ако електроенергията със слънчев или вятърен произход, сама по себе си е най-евтината в много региони на земното кълбо, включително и в Европа, обяснява Никола Бергман.
Сред набора от възможни решения е съхранението на електричество. За Тиери Брос това е ахилесовата пета на вятърната и слънчевата енергия. При липса на технически решения за съхранението ѝ в големи количества, той предпочита да залага на диверсификацията на източниците на електрическа енергия.
След като едва 23% от европейското производство на електроенергия се осигурява от вятърната и слънчева енергията, няма причина за страх от дефицит, обяснява Никола Нас, отговарящ за кампанията за енергиен преход в Грийнпийс Франция. Проблемът със съхранението ще възникне, когато делът на вятърната и слънчевата енергия достигне 70%. „Ще говорим отново за това в деня, когато постигнем тази цел“, казва с две думи младият инженер.
Моменти на свръхнапрежение, когато всички мощности работят за удовлетволяване на потреблението, съществуват и сега, признава Сирил Кормие, но са много редки. Инженерът опровергава идеята, че за нестабилността на мрежата трябва да се обвини липсата на вятър и слънце. Такива моменти се наблюдават и през последните години и се обясняват главно с проблемите на хидроенергетиката, застрашена от все по-тежките суши и на френските ядрени централи. Тяхното производство намалява от все по-сложната поддръжка и непрекъснато появяващите се дефекти от 2016 г. насам.
Замърсяващи алтернативи
Тези заигравания с дефицита в Европа, която все повече се отърсва от зависимостта си от руския газ, тласнаха промишлеността към друг източник на енергия – въглищата. Да развиваш възобновяемите енергийни източници, за да стигнеш в крайна сметка до пускането отново на електроцентралите, работещи с въглища, е лишено от всякакъв екологичен смисъл, отбелязва Тиери Брос. Изгарянето на въглищата, които са изключително богати на въглерод, е една от основните причини за глобалното затопляне.
Опасенията от началото на войната от масовото връщане на Европа към въглищата, все пак не се оправдаха. Използването на въглища се е увеличило само със 7%, докато експертите очакваха поне 20%, припомня Никола Нас. „Повечето електроцентрали работеха само по няколко часа, за да могат да се преодолеят големите пикове на потребление през зимата“, обяснява инженерът.
Финансовата тояга е основното средство за воденето на войната срещу въглищата, смята Тиери Брос, който се обявява за плащането дори и на най-малките емисии на CO2. „Ако Германия плаща цената на своите емисии, може би ще спре да затваря атомните си електроцентрали, които не замърсяват, вместо да прибягва до въглищата. Икономическият принцип „замърсителят плаща“ работи и винаги е работил. Какво чакаме, за да го приложим с пълна сила?“, пита специалистът.
От Съединените щати до Персийския залив, Европа засили търговските си връзки с други страни производителки на газ. Трябва ли да чакаме да мине една година от войната, за да видим как страните от ЕС се обръщат към неруски газ, но който е също така замърсяващ? По-скоро не, отговарят повечето от експертите. И причината за това е от чисто финансов характер: „Доставян по море, а не по наземни газопроводи, газът, който сега купуваме от страни като Катар, ни струва повече, което ще насърчи потребителите да се насочат към „други източници на енергия“, прогнозира Никола Бергман.
Надежди
През 2020 г. кризата, свързана с пандемията от Ковид-19, също даде своя принос за увеличаване на надеждите за околната среда. Според най-големите идеалисти, изпитанията, през които преминахме, би трябвало дори да помирят в още по-голяма степен човека с планетата.
Затварянето на редица производства поради здравните ограничения доведе до голям спад на емисиите на CO2. Всичко това обаче накрая завърши с бруталното икономическо възстановяване, което помете обещанията за „един нов свят след това“.
Как тогава да разчитаме на друга развръзка на фона на скромния напредък като последица от войната в Украйна? Като залагаме на новите реалности на енергийния пазар, отговарят повечето от интервюираните специалисти. Покачването на цените на изкопаемите горива, съчетано със съществения спад на цената на възобновяемите енергийни източници поради реализираните значителни икономии показва, че все по-голямото преминаване към възобновяеми енергийни източници от 2023 г. е все по-реално.
Дори ако войната приключи утре, Европа ще запази стремежа си за енергийна независимост от страни като Русия, прогнозира Никола Нас. Лошото е, че се оказва, че трябва да сме опрени до стената, за да започнем да действаме. Ако това повратно решение беше взето вчера, настоящата екологична и геополитическа криза нямаше да приеме такива мащаби. Но нищо не е загубено, заключава той: „Нека действаме днес“.
*Превод Георги Саулов
