Във философията на проекта за държавен бюджет са залегнали освен коалиционното споразумение, което управляващата коалиция подписа, но също така и няколко промени в начина на мислене и планиране в държавата дотолкова, доколкото в рамките на един месец те успяха да бъдат реализирани.
Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев при представяне пред парламента параметрите на проекта за бюджет 2022, който бе приет на първо четене след няколкочасов дебат в пленарна зала.
По думите на Василев този бюджет е инвестиционен. Това се базира на факта, че ако ние не инвестираме в хора, не инвестираме в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса, няма как да очакваме висок икономически растеж и по-високи доходи, изтъква финансовият министър.
Той обяви, че да се разчита на ниски заплати и ниски доходи, като конкурентно предимство, трябва да остане в миналото, защото няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи. Ако продаваме това, ставайки богати, ние „изяждаме“ конкурентното си предимство, убеден е Василев.
По думите му конкурентното ни предимство трябва да бъде това, че произвеждаме продукти с висока добавена стойност, че има достатъчна механизация на процесите, така че да има много по-голяма продуктивност на труда и това, че в държавата може да се живее лесно, да се придвижваме бързо и да не си губим времето.
В този контекст основните параметри на бюджета залагат двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8% от БВП, залагат значително увеличение и инвестиции на средствата в образование, в здравеопазване, в култура и спорт и залагат една социална програма, която да осигури социална солидарност към нашите съграждани. Василев подчерта, че финансовото министерство вече не задава въпроса на отделните ресорни комисии „какъв процент от БВП ви е записано в стратегията?“, а „с тези средства, които искате, как ще ги инвестирате и какви резултати ще бъдат постигнати“.
Той повтори основнти епараметри на държавния бюджет – дефицит без Ковид мерките от 2,5%, с Ковид мерките е 4,1 %. Дългът, който се взема тази година, е малко по-нисък от дълга, който е предвиден в бюджета миналата година. Разходите са увеличени значително спрямо миналата година. При 4 млрд. лв. дълг, 4,5 млрд. лв. дълг миналата и тази година, има увеличение на разходите с около 12 млрд. лв., т.е. 8 млрд. лв. увеличение на разходите не се правят за сметка на дълг, а се правят за сметка на допълнителни постъпления в хазната. Това означава, че, от една страна, приходните агенции са си свършили работата – миналата година, макар и за 7 месеца. И тази година е заложно същото повишение на събираемостта. От друга страна, означава, че българските фирми и работници са успели да изработят този продукт.
Заложената в бюджета инфлация е 5,6% на средногодишна база, като очакванията са в първата половина на годината тя да е по-висока, тъй като нивата бяха по-ниски миналата година. При нас инфлацията до голяма степен е внос и зависи от решенията на ЕЦБ, която за момента дава сигнали, че ще започне по-рестриктивна политика, съответно политика по овладяване на инфлацията. Ако това не се оправдае, ще бъде отразено в макроикономическите прогнози и в актуализацията на бюджета през месец юни.
Относно дълга, който е предвиден тази година, като процент от БВП е по-малък от дългът, който е бил предвиден миналата година в последния, редовно приет бюджет, и то значително по-малък, изтъкна Василев. Дългът, който е предвиден за догодина, като процент от БВП, също е значително по-малък. За догодина е бил предвиден 27,2% в средносрочната прогноза на ГЕРБ, сега се предвижда 24,8%. Така че, този бюджет, въпреки значителните допълнителни инвестиции, всъщност се изпълнява с по-малко дълг от бюджетите, които са били предвидени миналата година, заключава Василев.
Опозицията от ГЕРБ и ДПС гласува против проекта, като основните им критики са именно високия поет дълг, липсата на конкретни проекти за капиталовите разходи и изоставяне на спазваната до момента финансова дисциплина във връзка с дефицита.
