Голямата част инфлацията ни е „внос“. Тя идва основно по две линии – храни и енергия, и там нашата възможност за въздействие е доста ограничена, защото ние монетарна независима политика не можем да водим.
Това коментира финансовият министър Асен Василев в интервю за БТА, в контекста на изпълнението на критериите от България за влизане в еврозоната. Василев участва в Годишнатa среща на Световната банка и Международния валутен фонд в мароканския град Маракеш.
Той цитира анализ на МВФ, според който инфлацията при нас идва от това, че има покачване на цените в целия Европейски съюз. В Бългаърия нейната стойност е по-голяма, защото храните и енергията са много по-голяма част от потребителската кошница.
Асен Василев е убеден, че от тази гледна точка инфлационния критерий има шанс да го покрием, но изтъква, че той не е изцяло под контрола на страната ни. „Мисля, че това се разбира от нашите европейски колеги. Ще видим дали реално, ако нашата инфлация продължи да пада, този ефект на кошницата в момента, в който цените на храните започнат да падат, ще започне да работи в наша полза, тъй като в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните доклади за готовността на страните за членство в еврозоната на ЕЦБ се очакват през пролетните месеци – бел. реп.) да видим как ще се придвижи инфлационният критерий. Но така или иначе аз съм оптимист, че на 1 януари 2025 г. България ще влезе в еврозоната”, коментира още финансовият министър пред БТА.
Той аргументира оптимизма си с това, че от гледна точна на дълг към БВП България е на второ място в ЕС и само Естония има по-добро съотношение. Това отношение бе 22,5 на сто, но в края на септември вече е около 20 на сто. От гледна точна на дефицита се вижда, че последните години въпреки кризите сме успяли да влезем в 3-те процента. Той се очаква да е от 2,9 до 3 тази година, като за следващата година той също ще е 3 процента, така че се вижда една устойчивост на публичните финанси, изтъква министър Василев.
Що се отнася до фискалната политика, по думите му бюджетът e завършил 2022 г. на 0,8 на сто дефицит на касова основа. „По-„тясна“ фискална политика е невъзможно да се направи – тя е една от най-рестриктивните в целия Европейски съюз с може би едно или две изключения„, отбелязва Василев.
Във връзка с изпълнението на бюджета Василев обяснява, че според структурата на приходите в бюджета, ние имаме доста приходи, които трябва да дойдат по линия на ЕС, свързани с второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, които ще дойдат през месец декември. Изоставането в изпълнението на бюджета идваа основно от приходите, които са свързани с еврофондовете, където към септември сме на изпълнение от 31 на сто при нормални стойности от 75 на сто и нагоре.
По отношение на данъчните приходи, те се движат, както са разчетени във времето, информира Василев и посочва, че настоящият кабинет е заварил едно много дълбоко изоставане в ДДС, особено при митниците и вноса. Там е имало прогноза, че ще е с 1,5 млрд. лв. по-малко спрямо миналата година, което в момента се наваксва, като резултатите се виждат и в числата. ДДС, което е събирано от НАП, спрямо миналата година е напред с около 16-17 процента, така че това отразява инфлацията плюс растежа, отбелязва министърът.
