Съветът за икономически анализи публикува анализ, посветен на присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и въздействиет му върху българската икономика. Автори на изследването са членовете на СИА Пламен Ненов, Джефри Нилсен, Йото Йотов, както и Стефани Стефанова, младши сътрудник към СИА.
Анализът разглежда някои основни икономически ефекти, свързани с присъединяването към ОИСР, особено за страни, сравними с България, като членовете на ОИСР от Източна Европа.
Заключенията са, че за страни, при които качеството на институционалната рамка е сравнително ниско (като например Вишеградската група преди присъединяването им към ЕС) присъединяването към ОИСР води до трайни подобрения в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и качеството на нормативната уредба. Тези констатации следва да се приемат като добра новина за България, тъй като към 2022 г. някои от тези институционални показатели са по-ниски за България спрямо съответните нива за страните от Вишеградската група преди присъединяването им към ОИСР. Следователно присъединяването към ОИСР би подобрило качеството на институционалната рамка на България.
Освен институционалната конвергенция, присъединяването към ОИСР има положително въздействие и върху търговските потоци, особено в страните от Вишеградската група и Прибалтика, които имат общи исторически и икономически сходства с България. Въпреки че членството в ОИСР не води директно до намаляване на търговските разходи между членовете й, подобренията в качеството на институциите косвено спомагат за увеличението на търговските обеми. Следователно, с оглед на ясно изразените сравнителни предимства на страната, присъединяването към ОИСР би имало положителен косвен ефект върху търговските потоци и за България.
В обобщение, анализът показва, че присъединяването към ОИСР може да доведе до икономически ползи за България по отношение на подобреното качество на институциите, както и увеличението на търговията и преките чуждестранни инвестиции. Следователно основната препоръка на настоящия анализ е продължаване на правителствения ангажимент по своевременно постигане на институционалните стандарти на ОИСР.
За източноевропейските държави присъединяването към ОИСР е последвано от трайно повишаване на обобщения индекс на институционалното качество, чийто ефект за източноевропейските държави е концентриран във Вишеградската група държави. За тези страни индексът на институционалното качество се увеличава с около 0,15 индексни пункта. Това се изразява директно в подобно средно увеличение за 6-те отделни показателя за институционално качество на индикаторите за управление на Световната банка. Данните сочат, че основните ефекти след присъединяването към ОИСР са концентрирани в индексите „Борба с корупцията“, „Върховенство на закона“, „Гласност и отчетност“ и „Качество на нормативната уредба“.
ИЖ публикува част от доклада на Съвета за икономически анализи, звързан с Въздействие на членството в ОИСР върху капиталовите потоци
Анализът на капиталовите потоци използва данни от Международния валутен фонд (МВФ) за страните, които успешно се присъединяват към ОИСР от 1990 г. насам, както и за България, Румъния и Хърватия. Данните включват информация за брутните капиталови входящи и изходящи потоци, като тези потоци са съотнесени като отношение спрямо брутния вътрешен продукт (БВП).
В анализа се обръща специално внимание на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), тъй като те представляват особен интерес за провеждащите икономическата политика, защото отразяват по-обмислени, „постоянни“ решения от страна на международни инвеститори, целящи контрол върху дадена фирма. Освен това ПЧИ насърчават растежа на производителността чрез допълнителни косвени ефекти.
Фигура 1 показва ефектите върху ПЧИ преди и след присъединяването към ОИСР за различни групи присъединяващи се страни. Фигурата показва, че държавите извън Източна Европа демонстрират голям ръст на ПЧИ спрямо размера на БВП след присъединяването към ОИСР (горен десен панел).
Държавите извън Източна Европа отчитат и увеличение на брутния приток на капиталови потоци спрямо БВП след присъединяването към ОИСР.
При Вишеградската група страни след присъединяването към ОИСР се наблюдава рязко покачване на ПЧИ (долния ляв панел на фигура 1), особено в сравнение със Словения и балтийските държави. Тези резултати са в съответствие с различните ефекти върху институционалното качество и предполагат, че подобряването на институционалното качество в резултат на присъединяването към ОИСР може да повлияе на потоците от ПЧИ. От друга страна, значителните ефекти от ПЧИ за страните извън Източна Европа, без да се отчита повишаването на институционалното качество, предполагат, че присъединяването към ОИСР има допълнителни репутационни ефекти за страната по отношение на потенциалните инвеститори.
