Представители от близо 200 държави се съгласиха на срещата на върха за климата COP28 да започнат да намаляват глобалното потребление на изкопаеми горива, за да предотвратят най-лошото изменение на климат. Сделката е първа по рода си и сигнализира за евентуалния край на ерата на петрола, изтъква Ройтерс.
Сключена в Дубай след две седмици упорити преговори, договорката има за цел да изпрати мощен сигнал към инвеститорите и политиците, че светът е обединен в желанието си да скъса с изкопаемите горива, нещо, което според учените е последната и най-добра надежда, която да спре климатичната катастрофа.
Президентът на COP28 Султан Ал Джабер нарече сделката „историческа“, но добави, че истинският й успех ще бъде в нейното изпълнение. „Ние сме това, което правим, а не това, което казваме. Трябва да предприемем необходимите стъпки, за да превърнем това споразумение в осезаеми действия“, подчертава той, цитиран от агенцията.
Повече от 100 държави лобираха упорито за по-категоричен език в споразумението на COP28 за „поетапно премахване“ на употребата на петрол, газ и въглища, но срещнаха силна опозиция от ръководената от Саудитска Арабия група производители на петрол ОПЕК, която твърди, че светът може да намали емисии, без да се избягват конкретни горива.
Този отпор доведе до един извънреден ден на срещата и накара някои наблюдатели да се притеснят, че преговорите ще завършат в задънена улица.
Членовете на Организацията на страните износителки на петрол контролират почти 80% от доказаните петролни запаси в света заедно с около една трета от световния добив на петрол и техните правителства разчитат в голяма степен на тези приходи.
Междувременно малките уязвими от климата островни държави бяха сред най-твърдите поддръжници за постепенно премахване на изкопаемите горива и имаха подкрепата на огромни производители на петрол и газ като Съединените щати, Канада и Норвегия, заедно с блока на ЕС и десетки други правителства.
„Това е моментът, в който мултилатерализмът всъщност се обедини и хората взеха индивидуалните интереси и се опитаха да определят общото благо“, коментира пратеникът на САЩ по климата Джон Кери.
Водещият преговарящ за Алианса на малките островни държави Ан Расмусен обаче разкритикува сделката като неамбициозна. „Постигнахме постепенен напредък спрямо обичайния бизнес, когато това, от което наистина се нуждаем, е експоненциална стъпкова промяна в нашите действия“, каза тя.
Постигнатата сделка призовава за „преход от изкопаеми горива в енергийните системи по справедлив, организиран и справедлив начин… така че да се постигне нетна нула до 2050 г. в съответствие с научните констатации“.
Призовава се също така за утрояване на капацитета за възобновяема енергия в световен мащаб до 2030 г., ускоряване на усилията за намаляване на използването на въглища и ускоряване на технологии като улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да изчистят трудни за декарбонизиране индустрии.
Представител на Саудитска Арабия приветства сделката, като каза, че тя ще помогне на света да ограничи глобалното затопляне до целевите 1,5 градуса по Целзий (2,7 по Фаренхайт) спрямо прединдустриалните времена, определени в Парижката сделка от 2015 г., но повтори позицията на производителя на петрол, че справянето с изменението на климата е намаляване на емисиите. „Трябва да използваме всяка възможност за намаляване на емисиите, независимо от източника“, изтъква той.
Няколко други страни производителки на петрол, включително домакините на срещата на върха ОАЕ, се застъпиха за ролята на улавянето на въглерод в пакта. Критиците казват, че технологията остава скъпа и недоказана в мащаб и твърдят, че е фалшив флаг, за да оправдае продължаващото сондиране.
Сега, след като сделката е сключена, държавите са отговорни за изпълнението чрез национални политики и инвестиции.
