fbpx

Да очакваме ли срив на лихвените проценти по дългосрочните ценни книжа?

банка

Лихвите по 10-годишните ценни книжа на САЩ са в състояние на риск. Възможността от рязък спад е съвсем реална на фона на страховете от рецесия. И лихвите по 10-годишните ценни книжа на Франция и Германия също могат да се окажат под натиск, предупреждава Capital.fr*.

Лихвените проценти по дългосрочните ценни книжа са в криза. В Съединените щати доходността на 10-годишните държавни облигации – основният световен референтен показател за дългосрочни лихвени проценти – се стопи само за няколко месеца, падайки от пика си от 4,34% през октомври миналата година до по-малко от 3,30 %, към настоящия момент, което е повече от процентен пункт по-малко. Във Франция доходността на 10-годишните държавни облигации е спаднала от пика си от 3,26% през февруари до едва 2,68% в момента. А в Германия лихвеният процент по 10-годишните държавни облигации на Федералната република падна от 2,77% през март до едва 2,17% днес.

Този подчертан спад в лихвите по изключително нестабилните дългосрочни ценни книжа се обяснява с рязкото влошаване на перспективите за растеж и с инфлацията (които се отразяват на нивото на доходност на държавните облигации на големите икономики). Това се обяснява и с последните опасения около стабилността на финансовата система след стопяването на банковите депозити, особено в Съединените щати. Всъщност, държавните облигации играят ролята на сигурно убежище. По този начин, когато напрежението на пазарите се увеличава, търсенето на държавни ценни книжа нараства, което тласка цените им нагоре (и следователно доходността надолу, тъй като тя се движи в обратна на цените посока).

Слаба икономическа активност в сектора на услугите, намаляване на поръчките в индустрията, влошаване на данните за заетостта…

Последните публикувани статистики са негативни за перспективите пред икономиката на САЩ, чиято вероятност да изпадне в рецесия се смята за все по-голяма. В тези условия се очаква Федералният резерв постепенно да възприеме по-умерена парична политика. Така цикълът на повишаване на основния лихвен процент може би наближава (или почти) своя край. Тези очаквания благоприятстват още повече отрицателния натиск върху лихвите по дългосрочните ценни книжа.

Освен това, дори ако инфлацията се окаже по-устойчива от очакваното (по-специално така наречената „основна“ инфлация, т.е. като се изключат нестабилните елементи – енергия и храна) в Съединените щати и в Европа, тенденцията на спад на цените на петрола и газа ще продължи. И инфлацията при храните, която е особено висока от една година, може да последва техния спад, смята колумнистът на Capital.fr Александър Барадез. Оттук и вероятността за намаляване на инфлацията.

Освен това банковата криза трябва да допринесе за затягане на условията за финансиране на икономиката на САЩ. Следователно има по-малка необходимост Федералния резерв да повишава допълнително основния си лихвен процент в условията на намаляване на икономическия растеж и инфлацията, твърди Банк Ришельо, според която прекомерното увеличение на основния лихвен процент ще влоши ситуацията и ще застраши финансовата стабилност. Следователно сега централната банка на Съединените щати трябва два пъти да премисли преди отново да затегне паричната си политика.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"