Проектът за откриване на първата литиева мина в Алие и напрежението, което това породи по време на публичните дебати, са емблематични за противоречията на енергийния и екологичния преход, които се осъществяват сега, отбелязва alternatives-economiques.fr в свой коментар.
С възраждането на индустриалния дух във Франция и Европа се налагат както необходимостта от постигане на суверенност, така и за осъществяване на целите за декарбонизация. Производителите се ориентират към „зеленото“.
Поради правителствените политики, които финансират секторите, свързани с екологичния преход и развитието на невъглеродни енергийни източници с големи субсидии, нуждата от метали и така наречените редкоземни елементи непрекъснато нараства.
Минодобивната промишленост, която бележи бурен възход от 50-те години на миналия век, сега достига нови висоти и прогнозите са, че тя ще продължи да се развива както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Това е особено видно с лития.
Според Бюрото за геоложки и минни изследвания (BRGM) потреблението на редкоземни метали ще нараства с около 8% годишно паралелно с нарастването на производството на ветрогенератори и електрически и хибридни автомобили.
Според Института Мондор, пазарът на редкоземни елементи се оценява на 175,03 килотона през 2024 г. и се очаква да достигне 214,89 килотона през 2029 г., нараствайки средногодишно с 4,19% през прогнозния период (2024-2029 г.).
Една зелена икономика, но все пак доста кафява
Този ръст ще засегне и първичната енергия (енергията, съдържаща се в природните ресурси, преди евентуална преработка, примери за която са течните горива и газът), чието световно потребление може да нарасне с почти 50% между 2020 г. и 2050 г., според референтния сценарий на Международната агенция по енергетика (МАЕ), който описва свят с по-топъл климат с +30С. Същото важи и за производството на въглища (+13,6% между 2020 г. и 2050 г.), петрол и природен газ.
В крайна сметка създаването на по-зелена, по-устойчива, по-екологична икономика е аргументът, който оправдава откриването на нови мини, стига това да не става в един свят, който ще продължава консумира толкова много енергия и суровини.
Ясно се очертава разбирането, че екологичният преход няма да предотврати продължаващото „покафеняване“ на нашите икономики. Освен това този възход на добивната промишленост поражда големи рискове за екосистемите. Замърсяването се причинява от създаването на места за натрупване на отпадъци, свързани с проучването и разработването на минните находища. Щетите се причиняват от огромното потребление на енергия, вода и химикали по време на добива, обработката и извличането на редкоземните елементи. Тези вреди са многобройни и тежки.
Откриването на нови литиеви мини или такива за редкоземни метали води до унищожаване на естествената среда и биоразнообразието в тези райони. Към това се добавя замърсяването в резултат на изливането на химически продукти, които влошават качеството на водата и на подпочвените води, да не говорим за последствията за работниците, които не винаги разполагат с подходящо оборудване, и за местните жители, чието качество на живот и здраве вероятно ще се влошат.
Целта за рециклиране не е ясно поставена
Въпреки че тези въздействия са добре известни, мерките за ограничаването им остават не особено амбициозни. Така Европейският законодателен акт за суровините от изключителна важност, приет на 16 март 2023 г., поставя целта за увеличаване на капацитета за рециклиране на критични материали, включително редкоземни елементи, с 15%, което би съответствало само на 10% от годишното потребление на Европейския съюз.
Все пак европейските компании са заинтересовани от това, тъй като рециклирането на суровините в заводи, разположени на територята на страни с ниски разходи и ниски екологични изисквания, не представлява особен интерес предвид транспортните разходи.
Специалистите по рециклиране посочват, че достигането на целта от 10% ще бъде трудно, тъй като редките материали присъстват в малки количества в устройствата, които ги съдържат, което прави отделянето им от другите метали сложно и скъпо.
Освен това рециклирането само частично ще замени извличането и обработката на редкоземните елементи. Наистина много от въпросните продукти, особено домакинските уреди, имат дълъг живот и все още не са готови за рециклиране. Освен това остава да се подобри ефективността на събирането на отпадъците.
Очакваният темп на нарастване на потреблението на редкоземни елементи далеч надхвърля възможностите за рециклиране.
Стратегията на гепарда
Решенията за развиване на потенциала за добив на редкоземни елементи в европейската Арктика, трябва да бъдат изключени от самото начало. Щетите върху природата, които със сигурност ще причинят, противоречат на целта на екологичния преход. Така единственият изход е да се съсредоточим върху първата част от триптиха „намаляване, повторно използване, рециклиране“. Влизането в кръгова икономика, която намалява количеството на потребените първични суровини и насърчава по-интензивната употреба на продуктите, както и удължаването на техния живот, изисква колективно преосмисляне на нуждите.
Този път остава малко използван. За момента предпочитаме да напълваме заместители на съществуващите продукти с технология, за да ги направим по-екологични. Насърчаваме замяната на стари стоки, които все още са функционални, със зелената им версия. Повече рециклираме, отколкото да намаляваме потреблението на домащинствата и бизнеса. Това напомня така наречената стратегия на гепарда, според която „всичко трябва да се промени, за да не се промени нищо“.
Ако трябва да има преход, той може да стане само чрез радикална промяна в процесите на производство и потребление, за да се намалят не само емисиите, но и преди всичко да се избегнат щетите върху околната среда, предизвикани от новите технологии.
Да правиш по-добре с по-малко, като поставяш икономията и ниските технологии на преден план, няма да работи от само себе си. Ето защо може би е време да поставим въпроса за отношението на нашето общество към технологиите.
