След няколко десетилетия деиндустриализация, Франция се стреми да възстанови производствената си база. Но да желаеш всичко да се релокализира, т.е. да се върне обратно във Франция, означава де се обречеш на разпръснатост. Истинската реиндустриализация не се основава на количеството проекти, а на яснотата при техния избор, изтъква в коментар за Latribune Каролин Фавро, консултант по въпросите на релокализацията, модернизацията и разообразяване на производствената гама…
Една страна не се реиндустриализира чрез увеличаване на инициативите, а чрез избиране битките, които трябва да се водят и жертвите, които трябва да се направят. Необходими са ясна визия, смелост и дисциплина, за да се правят компромиси и да се установяват приоритетите. В продължение на двадесет години Франция се разтоварва от все по-голяма част от своята индустрия, сякаш е тежко бреме. В резултат на това ние зависим от другите за осигуряването на нашата прехрана, лечение, отопление, защита и т.н. Това не е просто въпрос на търговски баланс; това е въпрос на суверенитет.
Да излезем от мита „всичко да се релокализира“
Да реиндустриализираш не означава да тъгнеш от нула: това означава да избереш къде ще бъдеш необходим в световната верига за създаване на стойност и да запазиш тази позиция продължително време. Докато Германия поддържаше силна индустриална база, Франция е загубила от 2000 г. 5 процентни пункта от БВП, произведен от обработващата промишленост и сега нейният дял в него е под 10%. Въпреки лекото възстановяване от 2023 г. насам, оставаме далеч от целта си с нищожен положителен баланс между фабриките, които се затварят и тези, които се откриват или разширяват. Трябва да отбележим, че от началото на 2025 г. се наблюдава видимо спадане на този темп.
Освен конюнктурните фактори, като например постоянно увеличаващите се данъци върху производството, уязвимостта произтича от това, че то е прекалено зависимо от чуждестранни суровини и технологии. С други думи, делегирахме контрола върху основни звена на трети страни. И трябва да поемем отново съдбата си в своите ръце. Това означава от една страна да преосмислим нашата стратегия и лостове за въздействие и от една друга – да се освободим от илюзията, че можем да бъдем конкурентноспособни във всички сектори на индустрията.
Да избягаме от зависимостта
Днес битката вече не е между „по-евтино другаде“ и „по-скъпо тук“, а между видимата и реалната цена. Един азиатски компонент, който е с 20% по-евтин, може да се окаже значително по-скъп в деня, в който веригата за доставки се разпадне и стандартите се променят. По този начин зависимостта се превръща в системна заплаха, от която трябва да избягаме, за да не виждаме как постепенно се превъща във фактор на икономически васалитет.
Преосмислянето на подхода ни, за да се освободим от тази логика, изисква първо да си зададем правилните въпроси. Къде са нашите силни страни и най-критичните ни нужди? Как можем да произвеждаме повече с по-малко? Трябва ли да дадем приоритет на обема или на стойността? И най-вече, в кои сектори Франция може да постигне най-големи успехи? Това упражнение на колективен самоанализ е от съществено значение за установяването на ясна пътна карта. Пътна карта, около която може да се изгради истински съюз от хора, които могат да мобилизират публичните власти, бизнеса и инвеститорите. Едва тогава можем да съсредоточим усилията си на правилните места, като заложим на секторите, които имат високи постижения, които ще ни позволят да поддържаме конкурентно предимство в дългосрочен план.
Да дадем предимство на секторите с най-високи постижениея
Далеч от преобладаващите песимистични наративи, Франция, въпреки някои слабости, се откроява в световен мащаб в много сегменти на своята икономика. Трябва напълно да приемем тази реалност и да си направим изводи относно амбицията ни за реиндустриализация: секторите на високи постижения трябва систематично да приоритизират нашите усилия. Независимо дали става въпрос за нисковъглеродна енергия (и преди всичко ядрена енергетика), здравни и биологични технологии, мобилност и стратегическа инфраструктура на бъдещето (батерии и съхранение, електрически мрежи и силова електроника, климатично инженерство, железопътен транспорт, космос, силови полупроводници, водород и др.), луксозни стоки или цифрови технологии, ние имаме много карти в ръцете си и изключителни умения, които да мобилизираме вътре в нашата страна.
Изборът на тези области не означава ограничаване на амбицията ни, а придаването ѝ на съгласуваност. Реиндустриализацията ще бъде резултат от ясна воля, целенасочени усилия и колективна издръжливост за възстановяване на суверенни и ефикасни стратегии за доставки и вериги за създаване на стойност.
