Няколко седмици преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, философът Джон Грей написа, че „това второ поемане на властта бележи повратна точка, сравнима по своите геополитически последици с разпадането на СССР: окончателният край на либералния световен ред (в американския смисъл)“, припомнят Клара Леонар и Матилд Виено в коментар за alternatives-economiques.fr…
Глас, който въпреки това остава изолиран. Толкова е упорита наивната апология на Америка. Това идеализиране може да пропусне движението към авторитарна идеология. Човек трябва само да прочете интелектуалците от неореакционното направление, като философа Ник Ланд или блогъра Къртис Ярвин, за да разбере това. Въпросното течение, наричано още „Тъмното просвещение“ (Dark Enlightenment), твърди, че концепцията на вигите за историята, а именно, че тя върви към все по-голяма свобода, трябва да бъде оспорена в полза на връщане към форми на управление като монархия, недемократични градове-държави или други силно централизирани властови модели, вдъхновени от корпорациите.
Могат да се прочетат и 900-те страници на „Проект 2025“ (Projeсt 2025) на основната американска консервативна фондация The Heritage Foundation. Прилагането на инициативите, залегнали в него, би подкопало принципите за правовата държава и разделението на властите. Накрая можем да се вслушаме в думите на големите магнати от технологичния сектор, които подкрепиха Доналд Тръмп. Питър Тийл, основателят на Paypal, не се поколеба да заяви: „Вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими“. В неговите очи само технологията може да ни позволи да заобиколим ограниченията на демокрацията.
Но въпреки тези заплахи срещу демокрацията, все повече гласове се чуват в нейна подкрепа… В Европа вече мнозина започват да възхваляват зараждащата се Америка на Тръмп, една Америка, изградена на основата на икономически аргументи. Нашият континент остава обърнат към едно мъртво минало, страда от страх пред риска и от прекомерна регламентация. Докато в Съединените щати се ценят фигурата на предприемача, прогреса и свободата на изразяване.
Поредица от противоречия
В икономически план вътрешно присъщите противоречия на доктрината Тръмп са очевидни. От една страна, моделът на предприемачите от Силициевата долина, чийто икономически успех остава силно зависим от международната търговия, е изведен на преден план. От друга страна, администрацията на Тръмп се готви да предприеме протекционистичен шок, като въведе мита, които могат да бъдат 10% върху целия внос и да достигнат до 60% върху китайски продукти.
Преговорите с Китай относно забраната на TikTok в Съединените щати или фактът, че Tesla е до голяма степен зависима от китайския пазар (това е нейният втори най-голям пазар с 37% от продажбите) са симптоматични за тези несъответствия по отношение на технологичния сектор.
Друго несъответствие е, че кампанията на републиканците беше до голяма степен финансирана от компаниите от високотехнологичния сектор (в т.ч. четвърт милиард долара от Мъск), които са емблематични за щатите от крайбрежието. Именно те се оказват големите печеливши от глобализацията. Но вотът за Тръмп е концентриран до голяма степен в селските, деиндустриализирани райони, щатите от вътрешността, които са губещите от глобализацията. Интересите и позициите на тези избиратели са противоположни на всичко това, което представлява Силициевата долина, като самата Калифорния гласува близо 60% за Камала Харис.
Следователно Америка на Тръмп може по-добре да се охарактеризира с протест срещу икономическата политика на предишната администрация, отколкото с някакъв ентусиазъм породен от една обещаваща икономическа стратегия. Инфлацията и нейните разнообразни последици изиграха ключова роля за победата на Тръмп. Увеличенията на цените достигнаха своя връх от 9% през 2022 г. и това се превърна в централна тема в кампанията на републиканците.
Разработките на Стефани Станчева* ясно показват, че ефектите от инфлацията върху отделните домакинства са твърде различни: домакинствата с ниски доходи трябва да полагат много по-големи усилия в сравнение с богатите домакинства, като техният социален статус се понижава както по отношение на покупателната способност, така и по отношение на продължителността на живота.
Регулации или иновации: не това е дебатът
Въпреки тези противоречия, икономическият модел на Съединените щати е мечта за някои европейски либерали. Идеята, че Европа ще се характеризира със свръхзадлъжнялост и многобройни регулации и регламенти, докато Съединените щати ще могат да мобилизират частния капитал и да се превърнат в страната на иновациите, е вторият ключов аргумент на „US ентусиастите“. Далеч сме от мисълта да обрисуваме една идеализирана Европа. В последно време тя покоза, че е способна на добри ходове, като например плана за възстановяване NextGenerationEU, но докладът на Марио Драги от преди няколко месеца правилно обърна внимание на дефицита на инвестиции.
И както подчертахме в нашия материал за европейските избори през миналата година, ние вярваме, че е необходимо да се увеличат европейските публични инвестиции, за да финансираме нашите „екзистенциални“ разходи, но също така да позволим по-добро насочване на частните спестявания.
Може ли разликата в производителността между Европа и Съединените щати да се обясни с провала на нашите политики, които не са достатъчно либерални? Съединените щати се облагодетелстват от една „изключителна привилегия“ благодарение на долара, с публичен дълг от 120% от брутния вътрешен продукт (БВП), но икономическият им модел също се основава на мащабна мобилизация на публични средства. Дори преди приемането на Закона за намаляване на инфлацията от 2022 г. публичната подкрепа за иновации представляваше 0,7% от БВП.
Неотдавна в своя блог Пол Кругман припомни, че успехът на Калифорния е свързан с една много специфична ситуация, която далеч не е представителна за целите Съединени щати. Обяснението на този факт въобще не се крие в културните и институционални различия с Европа. Този регион наистина се радва на уникални географски особености. Специфична историческа конфигурация и особена динамика на местния обмен на знания са създали устойчиви индустриални стълбове в този западен щат.
Освен това, ако беше достатъчно само прилагането на либерална икономическа доктрина за иновации, Великобритания отдавна щеше да се е откъснала от континентална Европа. И накрая, в по-общ план, няма един съвършен икономически модел и някои държави имат темпове на растеж, подобни на тези в Съединените щати, без да се опират на иновациите.
Какви иновации?
Напълно правомерно е да се запитаме, за разлика от САЩ, какъв прогрес искаме извън символичния, почти инфантилен ентусиазъм по ракетите и роботите. Дебатът не трябва да противопоставя по опростенчески начин гласовете на технологичната уникалност срещу лудитите. Има иновации, които могат да се считат за желателни, например за медицински изследвания или определени форми на изкуствен интелект, полезни за индустрията и които не се ограничават до генеративния изкуствен интелект.
Но дали всяка иновация е източник на производителност или, най-общо казано, на прогрес? Това е въпрос на теоретичен дебат. Носителят на наградата на Банката на Швеция за икономика Дарон Асемоглу смята, че влиянието на изкуствения интелект върху ръста на производителността е само 0,07%. Според него оптимизмът относно неговия ефект е „в противоречие с историческите данни“. И извън тази проста мярка, икономистът подчертава, че технологията не води задължително до засилване на търсенето на работна сила и до увеличаване на социалните придобивки.
Освен това много са тези, които предупреждават за рисковете, свързани с определени иновации, и тези критики не идват само от Европа. През март 2023 г. повече от 30 000 души, включително университетски изследователи в областта на изкуствения интелект и мениджъри от сектора на индустрията, включително самия Илън Мъск, подписаха петиция, призоваваща за прекратяването за 6 месеца на разработването на тези системи.
Както пише инвеститорът и предприемач Иън Хогарт, необходимо е сериозно проучване на рисковете: „Да вземем например изследванията за „генното модифициране“ на биологичните вируси. Тази дейност е предмет на стриктна международна регламентация (…). Според мен бихме могли да подходим по същия начин към системите на изкуствения интелект“.
И накрая, което е фундаментално, иновациите не са само въпрос на икономика и рискове. Те в по-голяма степен имат философски характер, тъй като определени технологии могат да революционизират начина ни на живот. Това повече от всякога би оправдало необходимостта от един демократичен дебат. Регламентирането не трябва да има само наказателен характер, но и да ни позволи да изберем нашия собствен модел. Защото различията по този въпрос не са от вчера.
„Свят, спечелен от технологията, е свят, изгубен за свободата“, пише Жорж Бернанос във „Франция срещу роботите“ (1947 г.). Още тогава писателят изрази недоверието си към Съединените щати на Рузвелт и тяхното идолопоклонство към машините.
*Стефани Станчева е френски икономист от български произход (родена е в България). Работи като професор по политическа икономия в Харвардския университет. През 2018 г. е определена от The Economist като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието
