Как да декарбонизираме енергията? Сравнението на предимствата на ядрената енергия и възобновяемата енергия (ВЕИ) разделят левицата, експертите и гражданите. Специалистът по възобновяема енергия Стефан Хис отговаря с публикация в изданието alternatives-economiques.fr на аргументите в полза на ядрената енергия, изтъкнати от икономиста Кристоф Рамо…
Като продължение на позицията, заета от Кристоф Рамо в „Alternatives Economiques“, не изглежда безполезно да хвърлим малко светлина върху нея. Преди всичко, напълно съм съгласен с него относно позицията му за намаляването на икономическия растеж и с удоволствие бих цитирал думите на Жан Пизани-Фери, за да изразя моята гледна точка: „Ако терминът намаляване на растежа отразява похвално отхвърляне на необузданото консуматорство, той няма ясно значение от макроикономическа гледна точка.“
По същия начин е напълно справедливо да се отбележи, че отделянето на БВП и емисиите на CO2 вече не е теоретична хипотеза, а наблюдавана реалност. Това е така днес в поне четиридесет и девет държави по света и се случва дори извън кръга на страните от ОИСР.
Това отделяне все още е твърде бавно в световен мащаб, но върви напред. Трябва да се отбележи обаче, че то се отнася главно до емисиите на CO2 получени от изгарянето на изкопаеми горива… и следователно не се отнася до емисиите на метан, друг мощен парников газ.
От друга страна, оставам удивен от слабостта на аргументацията на Кристоф Рамо – и на голяма част от участниците в дебата както отдясно, така и отляво – за да оправдае подкрепата за ядрената енергия като ефективен лост за действие за декарбонизация на икономиката. Нека разгледаме аргументите му един по един.
- „Възобновяемите енергийни източници са непостоянни“
Това е най-често срещаният аргумент: вятърните турбини и слънчевите панели не произвеждат енергия непрекъснато. Тук подразбирането е, че те са неспособни да представляват гръбнака на енергийната система, която работи 100% от времето. Първо, трябва да внимаваме да не бъркаме термините „прекъсваемост“ и „коефициент на натоварване“.
Последният термин показва не времето за производство, а процента от времето, когато инсталацията произвежда с пълна мощност. По този начин, една наземна вятърна турбина работи средно от 80% до 90% от времето, дори ако коефициентът ѝ на натоварване е 25%. И тази последна цифра се увеличава с новите технологии, като някои проекти достигат коефициент на натоварване от 40% на сушата и до 50% в морето. Тези постижения са такива, че Международната агенция по енергетика (МАЕ) сега говори за променливо „базово натоварване“*.
В по-общ план, са разработени все по-прецизни дългосрочно функциониращи модели, като например тези във Франция от Ademe, RTE или négaWatt. Всички използват времеви поредици, реконструирани час по час въз основа на метеорологични наблюдения, и никой не стига до заключението, че електрически микс, базиран на силен компонент на слънчева и вятърна енергия, който би задоволявал търсенето на 100% от времето, е технически невъзможен.
- „Нуждаем се от газ или въглища, за да допълним възобновяемите енергийни източници“
Не е необходимо задължително да се използват изкопаемите горива, за да се компенсира непостоянството на възобновяемите енергийни източници. Водноелектрическите централи, геотермалните централи, централите на биомаса и синтезният газ, продукт от свръхпроизводството на вятърна или фотоволтаична енергия, могат ефективно да допълнят слънчевата и вятърната енергия, без да се забравят батериите, връзките с енергийните системи на съседните страни и управлението на търсенето.
Освен това, трябва да се подчертае сезонната допълняемост на слънчевата и вятърната енергия между слънцето (лятото) и вятъра (зимата).
Накрая, струва си да се припомни, че Франция планира да поддържа своя ядрен парк за дълго време напред (намаляването на дела на ядрената енергия до 50% от електроенергийния микс някога беше целта, която трябваше да бъде постигната…), дори ако той е, особено от съображения за рентабилност, неподходящ, независимо дали чрез разширяване на историческия парк и/или чрез инвестиции в нови електроцентрали.
- „Възобновяемите енергийни източници причиняват скокове в цените“
Наистина слънчевата и вятърната енергия са неуправляеми, но са предвидими. Скоковете в цените или отрицателните цени често се дължат на липсата на съоръжения за съхранение или на пазарната конюнктура, а не на някаква вътрешно присъща нестабилност на тези енергийни източници. Създаването на капацитети за съхранение, промените в определени производства и управлението на търсенето позволиха да се изгладят наблюдаваните напоследък пазарни несъвършенства.
В по-общ план, предвид динамиката, която се наблюдава в момента в света, възобновяемите енергийни източници позволяват намаляване на разходите за производство на електроенергия във Франция, включително чрез интегриране на разходите за управление на тяхната променливост (производствените разходи за вятърна енергия са около 59 евро/MWh, за слънчева енергия между 70 и 90 евро/MWh, за вятърна енергия от разположени в морето паркове между 45 и 85 евро/MWh (в зависимост от използваната технология), а за ядрена енергия между 60 и 70 евро/MWh за историческия парк и между 130 и 200 евро/MWh за нова ядрена енергия).
- „Те изискват по-скъпа електропреносна мрежа“
Укрепването на остаряващата мрежа, която също трябва да се адаптира към изменението на климата, е неизбежно като част от масовата електрификация на нашето потребление (автомобили, отопление и др.) във връзка с постигането на целите за „нулеви нетни емисии“ до 2050 г., независимо от целевия електроенергиен микс.
Следователно бъдещите инвестиции в Enedis и RTE (двете енергоразпределителни дружества обявиха, че ще са необходими общо 200 милиарда) са свързани преди всичко с този общ енергиен преход в много по-голяма степен, отколкото с характеристиките на възобновяемите енергийни източници.
- „Крайната им цена е по-висока от тази на ядрената енергия“
Невярно е да се твърди, че крайната цена на електроенергийна система, където вятърната и слънчевата енергия са силно доминиращи, е по-висока, отколкото, ако в енергийния микс преобладава ядрената енергия. Проучването на RTE „Енергийно бъдеще 2050“, публикувано в края на 2021 г. и често цитирано в подкрепа на тази идея, се основава на предположения, които вече са остарели.
Първо, в това проучване е запазена много благоприятна цена на капитала за ядрена енергия (4%). За сравнение, заемът, отпуснат наскоро от Apollo на EDF за завършване на финансирането на електроцентралата Hinckley Point C във Великобритания (4,5 милиарда паунда), беше с лихва от 7%.
За да се направи цената на новата ядрена енергия конкурентна, е необходимо да се намалят разходите за финансиране (в изтеклите наскоро информации по тази тема се говори за заем с нулева лихва по време на фазата на строителство, която лесно би могла да продължи петнадесет години, и заем с преференциална лихва от 3% след това), което ще изисква колосални субсидии (няколко десетки милиарда евро в условията на твърде свит бюджет), за разлика от слънчевата и вятърната енергия, които лесно могат да се финансират на частните пазари.
След това, разходите за изграждане на ядрена централа са силно подценени: обявената сега цена на шестте реактора EPR2 е 100 милиарда евро в сравнение с 51 милиарда евро в проучването на RTE.
И накрая, цените на възобновяемите енергийни източници и особено на тези за съхранение, включени в проучването от 2021 г., са много по-високи от тези, които се констатират днес, особено цената на батериите, която пада много рязко (през 2024 г. средната цена на литиево-йонните батерии е спаднала с 40% в сравнение с предходната година, достигайки рекордно ниво от 165 долара/kWh, доста под цените, очаквани от RTE през 2050 г. от 200 евро/kWh). Наблюдаваните намаления на разходите за възобновяеми енергийни източници и батерии сега правят тези сектори много по-конкурентоспособни, отколкото се говореше преди четири години.
- „Германският пример доказва провала на възобновяемата енергия“
Сравняването на Германия и Франция, без да се вземе предвид техния исторически път на развитие, е нечестно. През 1990 г. (референтната година, приета след Протокола от Киото) Германия започна с енергиен микс с висока въглеродна интензивност и сега страната намалява емисиите си на парникови газове два пъти по-бързо от Франция.
Високата първоначална цена на германския преход позволи на възобновяемите енергийни източници да станат конкурентоспособни днес и от тази гледна точка можем да им благодарим. И за разлика от Франция, Германия не „пожертва“ своята индустрия, за да намали емисиите си на парникови газове.
- „Ядрената енергия не убива, а изкопаемите горива – да.“
Да се твърди, че възобновяемите енергийни източници убиват чрез емисиите на замърсители във въздуха от изгарянето на газ или въглища за производството на електроенергия, с която да ги допълват, е абсурдно. Това е пренебрегване на факта, че те могат да бъдат перфектно комбинирани с други неизкопаеми източници (водни, геотермални, биомаса), батерии, взаимовръзки и др.
От своя страна, атомните електроцентрали никога не покриват 100% от търсенето (често то е много по-малко от 50%) и също се нуждаят от допълнение, понякога и от изкопаеми горива. Трябва ли поради това да се приписва на ядрената енергетика отделянето на замърсители при изгарянето на изкопаемите горива?
Освен това е необходимо да не се забравя въздействието на веригата за производство на ядрено гориво,както нагоре по веригата, така и надолу по веригата, и свързаните с нея скандали. Би било интересно да се знае какво се случва в мините на Нигер, за които нямаме почти никаква информация.
Що се отнася до отпадъците, знаем, че има такива с обем 280 000м3, с които могат да се напълнят 650 басейна с олимпийски размери и за които все още няма решение за съхранението им. И всичко това, без да се вземат предвид обемите т. нар. преработен уран (частично изпращан в Русия при неясни местни условия), които се натрупват и чието класифициране като гориво, а не като отпадък, е все по-съмнително.
Независимо дали ядрената енергия причинява или не смърт, далеч сме от овладяването на управлението на отпадъците, някои от които ще останат опасни през следващите 100 000 години… Прекрасен дар за бъдещите поколения.
- „Възобновяемата енергия изисква твърде много материали и земя“
На световната електроенергийна система се падат около 2% до 3% от общото потребление на метали. В сценария „нулеви нетни емисии“ на МАЕ, световната електроенергийна система, базирана до голяма степен на възобновяема енергия, представлява около 5% от световното потребление на метали… но позволява намаляване наполовина на годишното потребление на суровини в света, свързано с енергийната система.
Това се дължи на намаляването до почти нула на близо 15 милиарда тона изкопаеми горива, консумирани всяка година. С други думи, нивото на потребление на метали, необходимо за енергийния преход, базиран на възобновяеми енергийни източници, не представлява почти нищо в сравнение с намалението на потреблението на изкопаеми горива.
Във Франция площта, необходима за един микс основан на 100% от възобновяеми източници представлява по-малко от 1% от унищожената естествена и земеделска земя (източник RTE). И в Европа е почти същото. И под слънчевите панели или между вятърните турбини, ние продължаваме да обработваме земята или да ловим риба. Все още чакаме да видим превръщането на първата ядрена площадка в обработваема земя след демонтирането на централата.
- „Възобновяемите енергийни източници вредят на нашия суверенитет“
Странен е аргументът за „суверенитет“, изтъкнат от защитниците на ядрената енергия, като се има предвид, че Франция внася 100% от урана си. Възобновяемите енергийни източници увеличават заетостта по места: 170 000 работни места във Франция днес, за 14 милиарда евро добавена стойност, 80% от които остават в страната.
Да се заложи на вятърната и слънчевата енергия означава да се инвестира в по-устойчив енергиен суверенитет, по-малко зависим от суровини под геополитическо влияние, защото внасяме оборудване за дълготрайно използване, а не гориво, от което се нуждаем всяка година.
Възобновяемите енергийни източници нямат нужда, например, от редкоземни елементи. А що се отнася до един от най-важните метали в енергийния преход, медта, тя е особено необходима за мрежите, които сами по себе си са необходими в един нисковъглероден свят, който ще бъде по-електрифициран, независимо от използваните средства за производството на енергията.
*Базовото натоварване е минималното ниво на търсене на електрическа мрежа за период от време, например една седмица. (бел. прев.)
