Това е излязло някъде в Швеция, на шведски… Благодарности към неизвестния преводач, пише и цитира Красен Станчев във фейсбук профила си…
По-плоските данъци осигуряват по-проста данъчна система, която насърчава предприемачеството и работата и създава по-добри условия за осезаем икономически растеж.
Швеция трябва да премахне държавния данък върху доходите и да премине към система с плосък данък.
• През последните години се наблюдава промяна в световен мащаб, водена от Г-7, ОИСР и МВФ, към застъпване на все по-високо и по-прогресивно данъчно облагане.
• Предлага се глобално и в много случаи по-високо данъчно облагане на корпоративния доход. Препоръчва се също по-прогресивно данъчно облагане, особено върху доходите от труд, за да се намали неравенството.
• По този начин те казват, че искат да насърчат просперитета и растежа.
• Но връзката между по-прогресивното данъчно облагане и увеличеното богатство не изглежда така, както твърдят привържениците на по-прогресивното данъчно облагане.
• Напротив, системата на плоския данък е тази, която осигурява условията за просперитет и в дългосрочен план намаляване на бедността и неравенството.
Тъй като предприятията, властта и потреблението се променят и развиват с течение на времето, данъчната система трябва да се адаптира, за да остане в съответствие с първоначалните си идеи. Но какви са идеите, които основно трябва да бъдат водещи?
Вярваме, че данъчната система съществува преди всичко, за да осигури на публичния сектор достатъчно средства, за да изпълни мисията си, без да причинява твърде много щети на икономиката или да позволява на публичния сектор да упражнява непропорционален контрол върху живота на хората.
Той е в рязък контраст с данъчна система, чиято основна цел е да събира пари от хора и компании, които са успели да ги спечелят, след което да ги разпределя на групи и лица, които по една или друга причина се смятат за по-добре. Вярваме, че данъчната система трябва да бъде справедлива, минимално натрапчива и да насърчава растежа и развитието.
В новия доклад Плоските данъци върху доходите – между забравата и гледната точка на данъкоплатците, проф. Красен Станчев (СУ и ръководител на мозъчния тръст на ИПИ) прави преглед на историята и ползите от плоския данък върху доходите.
• Днес 21 държави имат плосък данък и е ясно, че това е успешно.
• Данъчните системи в тези страни са по-прости и генерират по-високи данъчни приходи за публичния сектор.
• Примерът на България ясно показва ползите. Ниските и прости данъци създават по-добра среда за инвестиции, намаляват административните разходи, повишават производителността и подпомагат растежа.
• Въпреки това много от страните по света, които прилагат система с плосък данък, нямат достатъчно работещи институции, които да позволят дългосрочен растеж.
• Важен момент, който трябва да се подчертае, е, че плоският данък по никакъв начин не е заместител на добрите институции, но важният урок за страни като Швеция е, че плоският данък върху доходите вероятно ще работи дори по-добре в страни с добри институции.
Исторически може да се твърди, че нито една от богатите страни в света не е забогатяла с прогресивна данъчна система. Всъщност обратното изглежда по-правилно.
Прогресивното данъчно облагане в богатите страни изглежда се развива само когато ние вече сме богати. Това повдига важни въпроси относно застъпничеството за по-високи и по-прогресивни данъци, особено в страни, които нямат просперитет.
Системите с плосък данък изглеждат по-подходящи за създаване на просперитет и в дългосрочен план намаляване на бедността и неравенството, които исторически съществуват например в Швеция.
Икономиката ни се развива най-силно при система с плосък данък в края на 1800 г. и началото на 1900 г.
Защо ние, живеейки в богати, развити икономики, бихме защитавали политики, които лишават другите от същия растеж, който ние самите сме изпитали?
В Швеция имаме високи и прогресивни данъци върху доходите и се борим с високите вноски на работодателя.
Те се използват отчасти за финансиране на пенсии и други обезщетения, но само до определено ниво на дохода. Това прави шведската система много прогресивна и тежка. Първата стъпка за страните с този тип данъчна система би била намаляването на прогресивния данък върху доходите.
В Швеция това би означавало, че държавният подоходен данък от 20 процента в допълнение към общинския данък за средни и високи доходи ще бъде премахнати.
Това ще опрости данъчната система, като същевременно я направи по-справедлива.
Това вероятно ще доведе до силни динамични ефекти, които ще привлекат и/или стимулират повече високопроизводителни хора да работят повече, да изградят кариерата си или да се преместят в Швеция.
Това също би било по-ефективно. Би било едно добро начало за Швеция да намали данъците и да покаже на други страни с високи данъци предимствата на по-плоска данъчна система с по-ниски данъци върху доходите.
