fbpx

Демографската криза у нас унищожава половината от ръста на икономиката ни

България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. Икономическите ефекти от тези демографски тенденции са значителни. Това са основнитеи заключение на анализа „Демографски предизвикателства пред българската икономика“, изготвен от Съвета за икономически анализи.

Изтъква се, че от началото на 90-те години на 20-ти век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори.

Анализът показва, че след 2009 г. демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0.9 процентни пункта на година. Това представлява около 45% от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г.

Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението.

Източник: Conference Board и собствени изчисления. Трудовите ресурси се измерват посредством общия брой отработени часове за една година

Анализът посочва, че смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС. Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г. От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст.

Смъртността в България расте устойчиво в продължение на десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението. В резултат на това, брутният коефициент на смъртност в България е доста висок в сравнение с другите страни от ЕС, дори преди пиковата смъртност, наблюдавана по време на пандемията от Ковид-19

От друга страна раждаемостта в България се характеризира с устойчив спад, който се ускорява през периода на преход след 1990 г. Факторите, свързани с рязкото намаляване на раждаемостта през 90-те години в България и другите постсоциалистически страни от ЦИЕ, са обект на дискусия3 Икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност са едно от обясненията за рязкото спадане на раждаемостта до т.нар. „най-ниски ниски нива“ в този период. Други учени подчертават и културните промени и либерализацията на отношението към семейството и възпроизводството, които са част от настъпващия втори демографски преход в Източна Европа. Взаимодействието между тези два процеса определя траекторията на страните от Източна Европа към установяване на режим на фертилност под нивото на заместване на населението.

Приносът от промените на пазара на труда е доминиращият по отношение на темпа на изменение на трудовите ресурси.

  • Демографският компонент оказва умерено отрицателно влияние върху растежа на БВП до второто десетилетие на 21-ви век. Средният отрицателен ефект в периода 2000-2009 г. е около – 0.3 пр.п. на година, което представлява около 6% от средния темп на растеж на БВП за този период.
  • След 2010 г. и особено в периода 2012-2019 г. демографията започва да оказва силно отрицателно влияние, като основните причини за това са нетната миграция и бързата промяна във възрастовата структура на населението. Средният отрицателен ефект върху растежа на БВП, породен от демографските тенденции в периода 2010-2021 г., е около -0.9 пр.п. на година, а положителният ефект от увеличението в коефициента на заетост е около 0.5 пр.п. (т.е. нетният ефект е около -0.4 пр.п.). За сравнение, средният темп на растеж на БВП в България в същия период (2010-2021 г.) е около 2% годишно. Следователно, отрицателният ефект върху растежа от демографията в този период е около 45% от годишния растеж на БВП.

В перспектива, при запазване на сегашните икономически условия и политики, компенсиращият ефект от увеличението в темпа на изменение на заетостта най-вероятно би намалял. Същевременно, ефектът от отрицателния естествения прираст на населението вероятно би продължил да се проявява по същия начин.

По отношение на възрастовата структура на населението, прогнозите за динамиката на населението сочат, че ефектите от застаряването първоначално се очаква да намалеят в периода 2025-2035 г., но да се влошат значително в по-дългосрочен период след 2035 г. Следователно, застаряването е сериозен средносрочен и дългосрочен риск пред икономиката.

Основният индикатор, описващ възрастовата структура на населението, е т.нар. коефициент на възрастова зависимост. За по-голямата част от този период стойността на коефициента за България е около 50. От 2010 г. насам обаче демографският натиск върху населението в трудоспособна възраст се увеличава значително, като към 2023 г. стойността му е над 60. Това нарежда България сред европейските страни с най-неблагоприятна възрастова структура на населението.

Източник: НСИ, Евростат и собствени изчисления. Общият коефициент на възрастова зависимост е съотношението умножено по 100 на сумата от броя на младите и броя на възрастните хора на възраст, когато и двете групи обикновено са икономически неактивни (т.е. под 15 години и на 65 и повече години), спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (т.е. 15-64 години)

Ефектите от нетната миграция, поради трудността от точното отчитане на миграцията, крият основният краткосрочен и средносрочен риск пред демографската перспектива на страната. Ако тенденцията от 2012-2019 г. продължи и през третото десетилетие на 21-ви век, това ще има силно отрицателен ефект върху растежа на БВП, сравним с тези от второто десетилетие на 21-ви век. Обратно, при евентуално трайно обръщане на посоката на нетна миграция, е възможен и положителен принос през този канал на въздействие.

Отрицателните демографски тенденции могат да взаимодействат с натрупването на продуктивен капитал. Това е т .нар. теория за хронична стагнация (secular stagnation hypothesis). Според тази теория, неблагоприятните демографски тенденции и застаряването на населението водят до по-ниска възвръщаемост на инвестициите. От друга страна, по-ниските нива на инвестиции могат да доведат до допълнително забавяне на икономическия растеж, което да усили миграционните процеси. Негативните демографски тенденции биха могли да предизвикат и частично компенсиращ отговор от страна на коефициента на заетостта чрез повишаване на заплащането за труд. Всички тези взаимодействия не могат да бъдат остойностени с метода на декомпозиция на растежа.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"