Европа говори за опростяване, не за дерегулация. Въпреки обещанията за прозрачност, важни закони като GDPR и актът за AI, вероятно ще останат не особено засегнати. На фокус са „козметични“ промени и съвместимост, докато нови регулаторни рамки се появяват отново под други имена, отбелязва анализ, публикуван в изданието EU Tech Loop…
От известно време се говори за плановете на Европейската комисия за опростяване и намаляване на бюрократичните ограничения. След доклада на Марио Драги върху конкурентноспособността, политическите насоки на Европейската комисия за годините от 2024 до 2029 покзват планове за опростяване. Някои собственици на компании, работещи с ИИ, посрещнаха радостно тези новини в социалните мрежи, често неправилно интерпретирайки плановете на комисията като „обзор на закона за защита на данните (GDPR)“ и „обзор на акта за ИИ“.
Комисар Валдис Домбровскис обеща двугодишен отчет върху усилията за опростяване, Европейската комисия цели намаляване на административната тежест върху европейските бизнеси с между 25% и 35% до 2030, а идеи за това как да бъде постигната тази цел, се очакват от всички комисари.
Наскоро, Изпълнителният вицепрезидент на ЕК за технологичен суверенитет, сигурност и демокрация Хена Фиркунен заяви, че това „опростяване не значи дерегулация“. В същотот време всяко отлагане на нови добавки в закона за дигитализацията на Европейския съюз, често се възприема като „дерегулация“ от някои медийни издания, по наше мнение без основание.
Неотдавна, на съвета за транспорт, телекомуникация и енергетика (TTE), заместник-министърът на Чехия предложи двугодишно отлагане на въвеждането на акта за ИИ – предложение към което Хена Фиркунен не се отнесе толкова пренебрежително. Освен това най-важната новина за разработчиците на ИИ това лято – Кодексът за практична работа с ИИ с общо предназначение – въпреки забавянето, по план ще бъде приет през август тази година.
Няма признаци за дерегулация
Може да се каже, че засега Европейската комисия не е планирала никакви коренни промени –дори близки до нещо, което би могло да се нарече „дерегулация“ – в много сектори, критични за дигиталната икономика, дали GDPR, или акта за ИИ, както и други.
Не е нужно да се чете много между редовете, за да се разбере, че в области като правилника за Стратегията за данните, Комисията ще се съсредоточи върху уеднаквяването на прилагането му в държавите членки и въвеждането на козметични промени в изискванията за докладване. Това не е лоша цел, тъй като много европейски бизнеси са изправени пред фрагментирани правила, които правят мащабирането в рамките на Европа скъпо и досадно.
И все пак голяма част от успеха на усилията за изграждане на единен пазар ще зависи от амбицията и готовността на държавите членки да надхвърлят традиционния си начин на действие. ЕС изглежда разполага с много „моркови“, както и с няколко „тояги“, за да насърчи държавите членки да приемат необходимите реформи.
Например, от 2023 г. насам Комисията е спряла да обобщава резултатите на държавите членки по индекса DESI – в миналото можехме да видим консолидиран индекс, който караше политиците да се чувстват по-отговорни пред своите сънародници. Сега можем да сравняваме само определени раздели. Много не бяха съгласни с новата методология.
Принципът „фокус върху имплементация, а не върху повторното преразглеждане на трудни теми“ изглежда не се прилага в области, с които Комисията не се е справила в миналото.
Един от най-цветущите примери са така наречените „мрежови такси“ за платформи, услуги и съдържание (CSPs). В последния мандат, предложението беше посрещнато хладно от много държави членки, тъй като целта му беше да въведе мрежови такси, които биха били от полза за доставчиците на интернет услуги (ISPs). Идеята беше въведена в основният доклад за нуждите на ЕС от цифрова инфраструктура като „механизми за разрешаване на спорове, свързани с IP взаимосвързване“. Представителите на държавите членки изрично казаха „не“ на тази идея по време на декемврийското заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, но е вероятно тя да се появи отново.
Друг добър пример е настояването за ограничения върху персонализираната реклама. Когато се обсъждаше „Законът за цифровите услуги“, строги ограничения не бяха приети – но същата идея сега се появява отново в кулоарите на предстоящия „Закон за цифрова справедливост“. Много рекламодатели, малки и средни предприятия и участници в индустрията критикуваха предложението, призовавайки Комисията, вместо това, да се съсредоточи върху по-доброто прилагане на съществуващите правила за защита на потребителите и управление на данните. Комисията обаче разглежда това като „регулаторна дупка“, която трябва да бъде отстранена и изглежда е готова да въведе още един слой регулация върху този тип бизнес.
