Децата ми обичат природата и често ходим на къмпинг като семейство, но като родител* съм загрижена за някои от посланията, които получават относно опазването на околната среда. Със съпруга ми говорим за опазване на околната среда с децата си, като наблягаме на екомодернистичния подход: Човешките същества имат уникалната способност да намират иновативни решения за разрешаване на проблеми, създавайки технологични решения, които са от полза както за хората, така и за планетата. За съжаление, децата днес често са бомбардирани с послания за предстоящ апокалипсис, който може да бъде предотвратен само чрез понижаване на жизнения стандарт и приемане на „намаляване на растежа“.
След като филм в училището ѝ за боклука в океаните я е разплакала като тийнейджърка, Грета Тунберг започва да вярва, че „технологичните решения“ и неразрушителният икономически растеж са „приказки“. Но в годините след това формиращо преживяване учените изобретиха кораби за почистване, които консумират океанска пластмаса като гориво, и разработиха вид пластмаса, която се разтваря безвредно. От 60-те години на миналия век глобалните емисии на въглероден диоксид на долар брутен вътрешен продукт непрекъснато намаляват, тъй като технологиите стават по-екологични, а бизнесът намалява разходите за енергия. И все пак, начинът на мислене на Тунберг все още отразява посланията, които е получавала, докато е израствала.
В Съединените щати много държавни начални училища сега посвещават един ден по време на Седмицата на Земята на „нулеви отпадъци“ чрез намаляване на потреблението. Но е възможно да се намалят отпадъците и чрез дематериализация: правене на повече с по-малко чрез технологии. Само си помислете за всички устройства, които един смартфон замества.
Дори популярната култура понякога насърчава този апокалиптичен начин на мислене за „намаляване на растежа“ сред децата. В скорошен анимационен филм на Дисни, наречен „Странният свят“, героите трябва да се откажат от електричеството и да пият студено кафе, за да защитят гигантско костенуркоподобно същество и да спасят планетата си. В действителност, защитата на дивата природа и повишаването на жизнения стандарт вървят ръка за ръка: Обичани видове като костенурката карета се възстановяват в богатите части на света, които разполагат с много повече ресурси за опазване на околната среда, отколкото бедните райони. По-богатите страни обикновено получават по-високи резултати в Индекса за екологична ефективност на Йейл.
Не само че прегръщането на „намаляване на растежа“ е погрешно, но изследванията показват, че този начин на мислене за Страшния съд причинява широко разпространена тревожност сред младите хора. Според проучване от 2024 г., повече от половината младежи в САЩ на възраст между 15 и 29 години съобщават, че изпитват „еко-тревожност“ – ниво на психологически дистрес, което засяга ежедневието. Друго проучване от 2024 г. установи, че най-често съобщаваните емоционални реакции на американските ученици от средните и гимназиалните училища към мисълта за изменението на климата са тъга, обезсърчение, безпомощност и безпокойство. Рецензирана статия обяснява как „климатичната тревожност може да доведе до симптоми като панически атаки, загуба на апетит, раздразнителност, слабост и безсъние“. И тази тревожност е международна: Проучване от 2021 г., анкетиращо 10 000 деца и младежи на възраст между 16 и 25 години в 10 държави, установи, че 59% от анкетираните са много или изключително притеснени от изменението на климата, а повече от 45% от анкетираните казват, че тези чувства влияят негативно на ежедневието и основното функциониране.
В Деня на Земята детето ми се прибра от училище, след като му е било казано познато послание: Карането на колело е по-добро за планетата от шофирането на кола. Предучилищната ѝ група беше наблегнала на същата идея предходната година. Много хора обичат велосипедите, но както посочи икономистът Тайлър Коуен, извън бедните страни повечето хора предпочитат колите пред велосипедите – и с основание. Например, без нашия миниван, би било почти невъзможно за семейството ми да се придвижва с три малки деца, заедно с техните закуски, резервни дрехи и всичко останало.
Вместо да романтизираме колоезденето, какво ще стане, ако се съсредоточим повече върху технологични решения, които правят шофирането по-чисто или намаляват пътуванията до работа? Това би могло да означава по-голяма свобода за иновации в горивната ефективност, облекчаване на регулациите, които ограничават потенциала на електрическите автомобили да се конкурират с традиционните автомобили на пазара, или премахване на остарелите правителствени бариери за дистанционна работа – като например ограниченията за телемедицина – за намаляване на пътуванията до работа. Зониращата реформа, позволяваща повече жилища в близост до работните места, също би могла да намали пътуванията до работа и свързаното с тях замърсяване.
Вместо да бързаме с решения, които изискват понижаване на жизнения стандарт чрез принудителни правителствени мандати или скъпи субсидии, финансирани от данъкоплатците, трябва да се съсредоточим върху свободата да правим технологичен напредък, който повишава нашия жизнен стандарт, като същевременно смекчава вредите за околната среда. Предимство на този подход е, че той може да подобри и психичното здраве на младите хора – което би успокоило мислите на една майка.
*Коментарът на Челси Фолет е публикуван в блога на изданието Human Progress
