- България трябва да ускори усилията си по отношение на инфраструктурата за свързаност, по-специално като предприеме мерки за стимулиране на използването на гигабитова свързаност и ускоряване на внедряването на 5G.
- България трябва значително да засили усилията си в областта на цифровизацията на бизнеса, по-специално трябва да предприеме по-нататъшни действия за увеличаване на цялостната цифрова интензивност в МСП, както и за възприемане на услуги за облачни изчисления, големи данни и изкуствен интелект.
- България трябва да ускори усилията си за цифровизация на обществените услуги. По-специално, тя следва да повиши осведомеността за своите обществени услуги, които са достъпни онлайн за всички потребители на интернет.
Това са част от изводите, формулирани и като препоръки към нашата страна, част от първият доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие, който предоставя цялостен поглед върху напредъка към постигане на цифрова трансформация, за да даде възможност на един по-дигитално суверенен, устойчив и конкурентоспособен ЕС.
В доклада се посочва, че България продължава да се представя добре по отношение на свързаността както по мрежа с много голям капацитет (VHCN), така и по оптични влакна до помещенията (FTTP), но в същото време неравномерното разпределение на цифровата инфраструктура в селските райони изискват допълнително внимание. Освен това разпространението на цифрови обществени услуги все още е ниско и са необходими целенасочени мерки, по-специално за минимизиране на административната тежест върху компаниите.
Трябва да се положат значителни усилия за насърчаване на цифровите умения, посочват авторите на доклада.
Обръща се специално внимание, че дигиталната трансформация на бизнеса в България изостава значително от другите страни от ЕС и следователно страната се нуждае от значителни усилия, за да допринесе за постигане на целта на Дигиталното десетилетие.
Докладът отбелязва, че делът на предприятията, използващи услуги за облачни изчисления, е един от най-ниските сред страните от ЕС, но приемането на AI и големи данни напоследък се е увеличило.
Друга негативна констатация е това, че в момента оптичните мрежи, които са от решаващо значение за предоставянето на гигабитова свързаност, чието усвояване е на много ниско ниво – 0.8%, достигат само до 56% от домакинствата, докато 5G покритието е 81% от населението, намалявайки до 51% в селските райони. Разгръщането на самостоятелни 5G мрежи обаче изостава и 5G все още не отговаря на качеството по отношение на очакванията на крайните потребители и нуждите на индустрията. 55% от селските домакинства все още не се обслужват от никаква модерна мрежа, а 9% все още не са обхванати от никаква фиксирана мрежа.
Притеснително е и това, че само около една трета от населението на България на възраст между 16 и 74 години притежава поне основни дигитални умения. Само 8% от населението на България притежава над базовите дигитални умения.
Очаква се и България да допринесе положително за целта на Дигиталното десетилетие за ИКТ специалистите. Въпреки че България има нисък дял на ИКТ специалисти (3,8% при средно за ЕС от 4,6%), тя е страната с най-висок дял жени, работещи като ИКТ специалисти (28,9% при средно за ЕС от 18,9%) . Делът на завършилите ИКТ в страната е 4,9%, над средното за ЕС ниво от 4,2%.
