Очаква се до 2030 г. в България да бъдат постигнати кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент или 50 678,31 GWh електроенергия.
Това показва анализът на схемата за задължения за енергийни спестявания за периода 1 януари 2021 – 31 декември 2030 г, направен по повод разглеждането от Министерския съвет на проект на наредба за определяне на националната цел за енергийна ефективност, общата кумулативна цел и схемата за задължения за енергийни спестявания и разпределянето им между задължените лица. На днешното си заседание Министерският съвет одобри проектонаредбата.
През 2018 г. е приета Директива 2018/2002, която изменя Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Тя определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се гарантира постигането на водещата цел в областта на енергийната ефективност от най-малко 32,5% за 2030 г. Съгласно изискванията на директивата, държавите членки следва да определят национални цели за енергийна ефективност до 2030 г.
Необходимостта от приемането на документа се съдържа в Закона за енергийната ефективност, където е регламентиран начинът за определяне на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За да се подпомогне изпълнението на тази цел, се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки.
Законът постановява, че методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица следва да се регламентират в наредба на Министерския съвет. Целта на наредбата е съществено да подпомогне постигането на националните цели за енергийна ефективност.
