След като Европейският съюз желае да наложи използването на електрическите автомобили до 2035 г., рязко ще нарасне нуждата от метали и преди всичко на литий, които са в основата на производството на батериите. В момента на пазара господстват шепа държави, но този път ЕС иска да изиграе правилно картите си, като разработи своите залежи, пише в свой репортаж по темата France 24*.
„Искаме да направим електрическата кола достъпна за всички“ – по време на откриването на автомобилното изложение в Париж на 17 октомври Еманюел Макрон обяви, серия от мерки за насърчаване на закупуването на електрически автомобили. Целта е да се върви прогресивно към края на колите с вътрешно горене, които Европейският съюз се надява да забрани за продажба след 2035 г. Ако тази цел се възприема като съществена стъпка по пътя към енергийния преход, тя поставя един сериозен проблем: ще трябва да бъдат осигурени огромни количества метали, и особено на литий, които са необходими за производството на батерии.
Цифрите говорят сами за себе си. Според Международната агенция по енергетика след 2015 г. количеството произведено „бяло злато“ се е утроило в световен мащаб, като е достигнало 100 000 т през 2021 година. А до 2030 г. се очаква увеличението да бъде 7 пъти. На Европа през 2050 г. ще ѝ бъдат нужен около 35 пъти повече литий, отколкото днес, се посочва в проучване, публикувано тази година от университета в Лувен, Белгия.
„В момента, когато всички страни започват повече или по-малко своя енергиен преход по едно и също време, се поражда голяма потребност от метали“, отбелязва Оливие Видал, геолог и водещ изследовател в Националния център за научни изследвания. „Това неизбежно ще предизвика напрежение през следващите години, поради очакваните увеличения на цените и, вероятно, затруднения в доставките. Така се поставя истинско стратегическо предизвикателство, засягащо суверенитета на държавите.“
Доказателство за загрижеността на Европейската комисия по този въпрос е, че тя включи лития в списъка на критичните суровини, тоест тези, за които съществува риск от дефицит след 2020 година. Литият „скоро ще бъде по-важен дори от петрола и газа“, подчерта през септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Нови проекти за увеличаване на добива
Днес господстващо положение в производството на литий имат шепа държави: Австралия, която държи 20% от световните залежи на „бяло злато“ и Аржентина, Чили и Боливия, в които са концентрирани други 60%. Китай от своя страна заложи много рано на преработването на лития и държи 17% от световното производство. Това е ситуация на практически монопол, отбелязва Международната агенция по енергетика, която смята, че само тези пет държави контролират 90% от производството в света.
В условията на увеличеното търсене на „бялото злато“, Европа се надява да се възползва като експлоатира собствените си залежи. Основните ѝ запаси са в Португалия, Германия, Австрия и Финландия.
Благодарение на инициативността, в повечето случаи на малки компании, през последните години се появиха няколко проекта за експлоатиране на европейските находища на литий. „Най-близо до завършването му е този във Финландия. Производството на литий може да започне през 2024 г. благодарение на експлоатацията на малка мина, разположена на около 600 км северно от Хелзинки“, обяснява Кристиан Хокард, геолог-икономист и съавтор на книгата „Литият: успехът в енергийния преход“. В Чешката република австралийската компания, European Metals, иска да разработва стари мини, разположени на север от Прага. Подобни проекти има в Германия и Австрия.
Съпротивата на населението
Като цяло това са малки проекти, изпълнявани от малки фирми. Големите предпочитат да инвестират в Австралия или Латинска Америка”, обобщава геологът. „Малко от тях ще видят бял свят поради трудностите за получаване на разрешителни, но най-вече поради съпротивата на хората“, прогнозира той.
Проектите за разработване на залежите често се сблъскват с недоволството на местното население. В Португалия една открита мина в село Коваш де Барозу – най-голямата в Западна Европа – трябваше да бъде открита през 2026 година. След множество протести, работите към момента са преустановени. В Сърбия откриването на мина Ядар беше отменено няколко месеца преди президентските избори през януари 2022 година. Във Франция през февруари 2021 г. Барбара Помпили, министър на екологичния преход по това време, предложи идеята за експлоатация на находището на литий в малкото селце Тегенес във Финистер, което обаче влиза в списъка на защитените зони. Съобщението за това отново предизвика буря от възмущение.
„Рудодобивът произвежда значителни количества отпадъци, които след това трябва да бъдат складирани и съхранявани“, уточнява Оливие Видал, за да обясни недоволството на хората. „Да не говорим, че тези отпадъци крият риск от замърсяване на водата и въздуха“.
Макар че геологът смята, че този гняв е „напълно разбираем“, той се обявява за тези проекти. „Би било много по-етично. Ние потребяваме ежедневно литий и би било нормално да понасяме въздействието от употребата му“, казва той. „Днес това замърсяване съществува, но в други страни, далеч от нашия поглед. Това ще повиши информираността на потребителите, които ще трябва да се изправят срещу въздействието на своето потребление.“
„Зелен литий“, преработвателни фабрики… алтернативи?
Франция от своя страна разработва една алтернатива: добив на „зелен литий“. За разлика от традиционно въприетия по света добив от литиеви руди, този „зелен литий“ се произвежда от геотермални източници, които са подобни на кладенци. В Елзас европейският проект EuGeLi (за европейски геотермален литий) е пионер в тази област. Наскоро той успя да извлече първите килограми литий с помощта на тази технология. „Към момента обаче тя остава твърде скъпа, за да може да бъде прилагана за инустриални цели“, отбелязва Кристиан Хокард.
Алтернатива е и да се заложи на преработването на литий, а не на неговия добив. В началото на юни подобен проект беше обявен в Германия. До края на 2025 г. компанията Viridian планира да открие там първата френска фабрика за производство на литиеви батерии. Тя ще доставя рудата от Латинска Америка и планира да произведе 100 000 тона литиев хидроксид до 2030 година. „Това няма да реши въпроса със зависимостта ни, но ще създаде ноу-хау и работни места“, отбелязва Оливие Видал.
И от екологична гледна точка това също би имало голямо предимство. В момента литият почти изцяло се преработва в Китай. През следващите месеци Европейският съюз планира да открие три големи завода за производство на батерии, а преработването на лития на неговата територия би спестило хиляди километри.
Да се заложи на рециклирането на батериите
„Но така или иначе, дори ако всички тези проекти се реализират, те не биха могли да се конкурират с латиноамериканските рудници или австралийското производство“, казва Оливие Видал. „Там, където Европейският съюз наистина може да покаже предимството си през следващите години, е рециклирането на батериите“.
„В момента количествата метали за рециклиране са все още ограничени, тъй като литиевите батерии съществуват едва от десет години. Но през 2035 г. ще имаме излезли от употреба батерии за електрически автомобили и следователно съществени количества, които могат да бъдат рециклирани“, уточнява той. Според университета в Лувен, от 40% до 75% от нуждите от метали в ЕС през 2050 г. биха могли да бъдат задоволени чрез рециклиране. По този начин ще се гарантира сигурността на доставките и значително ще бъде намалено въздействието върху околната среда.
„Но за да стане това, трябва да действаме още от сега“, настоява Оливие Видал. „Трябва да създадем продукти, които ще могат лесно да се рециклират, при това с по-малко разходи, за да успокоим инвеститорите.“
„И извън всички тези въпроси, трябва добре да се замислим върху характера на нашето потребление. Литият, освен в автомобилните батерии, се използва в много други предмети от ежедневието. Така че икономията на материали е също един от важните лостове, които трябва да използваме“, заключава той.
*Превод Георги Саулов
