Вече не става въпрос за това колко печелите като доход, а за това колко можете да запазите (доходи срещу данъци). В този контекст изданието Visual Capitalist изследва кой в Европа наистина запазва най-много от това, което печели.
На база данни на Евростат за 2024 година се класират брутните и нетните доходи за европейски семейства с двоен доход и две лица на издръжка и количествено се определя въздействието на данъците и социалните осигуровки. Получените стойности не са коригирани за инфлация или местни разходи. Нетният доход включва данъчни декларации и семейни помощи.
Швейцарските семейства с двоен доход са спечелили най-високия брутен доход в Европа – над 208 000 евро. Забележително е, че те са прибрали 86% от него, един от най-високите нетни проценти на задържане на доходи на континента. Това води до нетен доход от 178 553 евро, което значително надминава този на повечето други европейски страни.
Въпреки че данъците върху доходите са сравнително високи, швейцарските семейства трябва също така да правят задължителни вноски за здравеопазване и пенсии, което значително намалява общия им облагаем доход. Издръжката за деца също е впечатляваща: с месечни плащания на дете, субсидии за детски градини и данъчни облекчения за разходи за грижи за деца. Всичко това значително увеличава нетния им доход (или заплатата им).

По подобен начин Нидерландия е на пето място по брутен доход със 131 563 евро, като те задържат 77% от него след удръжките. Така нидерландските семейства са вкарали в семейния бюджет над 101 000 евро, което ги поставя пред по-големи икономики като Германия, Франция и Италия.
Страни като Румъния и Литва показват резки контрасти със Западна Европа.
Румънските семейства са спечелили малко над 40 000 евро, но са взели вкъщи само 26 766 евро, или само 67% от брутната заплата. Литва се справя по подобен начин, като семействата губят около една трета от доходите си поради данъци.
Изданието обръща внимание, че и двете страни имат фиксирана ставка на данъка върху доходите на физическите лица. Анализ на МВФ относно преразпределението на данъците помага да се обясни значението на това. В страни като Румъния или Литва данъчните и трансферните системи не правят достатъчно, за да преразпределят богатството и да намалят бедността. Понякога те дори влошават положението, защото бедните плащат данъци (особено фиксирани или косвени), които надвишават помощта, която получават от държавата. Това показва как по-малко прогресивните данъчни системи и слабите социални помощи могат всъщност да увеличат финансовия натиск върху семействата с ниски доходи – особено в Източна Европа.
Макар българските семейства да запазват един от най-високите проценти в Европа от брутната заплата (82%), отчайващо ниският среден брутен доход у нас ни оставя последни в класацията на Visual Capitalist сред 32 държави от Европа.