На 3 март Филип Диало, президент на Френската футболна федерация, и министърът на спорта Мари Барсак призоваха професионалния футбол да „преосмисли“ икономическия си модел, за да се освободи от двойната си зависимост от телевизионните права и трансферите, припомня репортаж на alternatives-economiques.fr.
Всъщност, той е изправен пред хроничен дефицит от 1,2 милиарда евро! Миналият сезон беше възможно той частично да бъде запълнен благодарение на трансфери, възлизащи на 830 милиона евро, но за сметка на бягството на талантливи футболисти към най-големите европейски първенства.
Ако френският футбол живее далеч над възможностите си, това е предимно заради „фиаското“ с телевизионните права. След аферата Mediapro, която доведе до фалит на китайско-испанския телевизионен оператор заради пандемията от Covid-19, точно когато беше спечелил търга, обявен от Професионалната футболна лига (LFP) за периода 2020-2024 г., последната стартира план за партньорство с инвестиционния фонд CVC Capital Partners.
Краят на един модел
Вместо да прибегне до поемането на дълг, Професионалната лига предпочете да набере средства чрез създаване на търговско дружество, в което прехвърли част от капитала си за период от деветдесет и девет години при фиксиран дивидент в размер на 13%, който се изплаща не само върху печалбата, но и върху всички приходи.
Един доклад на Сената повдигна въпроса за конфликт на интереси: инвестиционните банки, които са изготвили сделката, са получили хонорар в размер на 24 милиона евро, а президентът на Професионалната футболна лига, Венсан Лабрюн, е получил бонус от 3 милиона евро и е утроил заплатата си (от 400 000 евро на 1,2 милиона евро годишно).
Резултатът от операцията е катастрофален. Вноската на CVC от 1,5 милиарда евро, платима в продължение на три години, насърчи предварителното им усвояване. Разпределението на тези средства, концентрирани основно в Лига 1, засилва поляризацията в шампионата, като облагодетелства най-големите клубове като Пари Сен Жермен, който спечели първенството десет пъти в последните тринадесет години, откакто беше закупен през 2011 г. от катарския инвестиционен фонд.
Освен това, те бяха насочени главно към заплати, трансфери и намаляване на задлъжнялостта на клубовете, докато само 40% бяха използвани за развитие и изграждане на инфраструктурата. Тази липса доведе нещата дотам, че вече е застрашена самата икономическата жизнеспособност на френското първенство.
Проблемът се задълбочава от това, че не се виждат никакви резултати. Видео стрийминг платформата DAZN, основният оператор на френския шампионат, е регистрирала само 500 000 абонати, далеч от поставената цел от 1,5 милиона. Това го накара да заплаши, че ще спре въобще да плаща вноските си.
Към лошия имидж на френския футбол се добавя и непосилната цена на абонаментите (множественото число е уместно: част от телевизионните права за Лига 1 се държат от BeIN Sports). Често тя има възпиращ ефект въпреки известното ѝ намаляване в последно време, като се има предвид, че Лига 1 се конкурира с други състезания (чуждестранни или европейски) и с разпространението на развлекателни програми (стрийминг платформите).
Заплаха тегне над клубовете
Френският футбол навлезе в нов свят, което се отразява и на клубно ниво. Историческите собственици все по-често биват заменяни от чуждестранни инвеститори, което е случаят на осем от двадесетте клуба в Лига 1. Пристигането на тези средства доведе до възхода на мултисобствеността, тоест консорциуми, които са миноритарни или мажоритарни акционери в няколко клуба едновременно.
Това явление поражда опасения от забрани за участие в определени турнири (например, ако два клуба, в които една и съща фирма има съществен дял, получат право на участие за дадена европейска купа), изкривявания на трансферния пазар (ако се осъществят трансфери между клубове, принадлежащи към една и съща група) или дори използване на ресурсите на „дъщерни“ клубове в полза на най-големия клуб (например, Олимпик Лион в момента се възползва от това благодарение на продажбите на играчи от бразилския Ботафого).
Присъщата нестабилност на акционерния капитализъм представлява заплаха за устойчивостта на клубовете. След напускането на историческия му собственик, M6, „Бордо“ беше закупен през 2018 г. от американския фонд King Street, който го продаде през 2021 г. на Жерар Лопес, след като последният беше изгонен от „Лил“.
Поради финансови причини клубът беше административно изпратен в National 2 (четвърто ниво) и загуби професионалния си статут. Клубът, който в момента се управлява от назначен синдик, има дългове от над 100 милиона евро, загуби акредитацията на тренировъчната си база и трябваше да съкрати около сто служители.
Акционерни дружества с участие на привържениците и кооперативен модел
Именно в този контекст е от съществено значение да се преосмисли икономическият модел на футбола.
Въвеждането на таван на заплатите се явява като неизбежна необходимост за френските клубове, дори ако с това рискуват да загубят част от своята конкурентоспособност. Те също така трябва да диверсифицират приходите си, особено чрез развитие на инфраструктурите, цифровите технологии и увеличаване на търговските приходи (партньорства, спонсорства, съпътстващи продукти).
И накрая, те трябва да преразгледат своето управление. В Германия асоциациите, които първоначално са притежавали клубовете, трябва да запазят мнозинството си в управителните съвети на търговските дружества, възникнали през 90-те години на миналия век, съгласно правилото „50%+1“, което позволява да не се допуска поемането на контрола от частни инвеститори.
Във Франция от края на 2010-те години се появиха два контрамодела. От една страна e участието на привръжениците в акционерното дружество. Това е случаят на футболния клуб „En Avant Guingamp“ (Гинган), където неговите привърженици, известни като „Калоните“ получиха дял от 6,52% през 2017 г. Те са 16 451 души, не са акционери, а плащат ежегодно членски внос в размер на 12€. От друга страна са кооперативите, към които някои клубове прибягват, когато бъдат административно понижени в по-долна дивизия.
Такъв беше случаят със Спортинг Клуб Бастия, който се озова в дивизия National 3 през 2017 г., след като трябваше да обяви фалит същата година. Съюз между две корсикански фамилии и привържениците доведе през 2019 г. до създаването на кооперативно дружество с колективен интерес (SCIC), което позволи на клуба да се завърне в Лига 2.
В Сошо, подобно дружество SCIC беше създадено през 2024 г., след като клубът беше преместен в дивизия National. Това беше по инициатива на привържениците и дейността му беше насочена към детсдко-юношеската школа и женския футбол, но участва и в управлението на търговското дружество. В Бордо 3000 привърженици настояват за създаването на SCIC.
Тези няколко примера показват, че за да възстанови имиджа си, да си върне интереса на публиката и доверието на инвеститорите, футболът трябва преди всичко да укрепи териториалните си корени, разчитайки на съюза на местните играчи като се започне от привържениците през месните власти до инвеститорите.
Ако не успеем да обърнем гръб на футболния бизнес, недоволството ще бъде трайно и футболът няма да се измъкне от порочния кръг, в който се намира.
